Работодателите правят компромиси с изискваната квалификация при назначаването на кадри. Това става ясно от непредставително проучване* на Българската стопанска камара (БСК) сред 405 компании от 20 икономически сектора в 10 региона в страната.
То е реализирано по проект "Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони” (MyCompetence), съобщават от Камарата. Преобладаващият процент от анкетираните са във възрастовата група от 25 до 44 години (близо 60%). Повечето анкетирани са с професионален опит от 11 до 22 години.
40% от участниците в допитването имат квалификация, която не отговаря на изискваната от работното място. Същевременно всеки четвърти зает има по-висока от изискваната квалификация. 12% пък са с по-ниска от изискваната.
Масово по-квалифицирани от изискваното са инженерите в производството. В ИТ сектора 18 процента са по-квалифицирани кадри за длъжността, която заемат.
"ИТ браншът е по-склонен да прави компромис с образователната квалификация на заетите, но там се търси талант и креативност", коментира ръководителя на Националния център за оценка на компетенциите Томчо Томов.
Почти всеки трети от участниците в допитването заявява, че придобитите в резултат на образованието знания и умения не са му полезни в работата. Напълно удовлетворени от придобитите знания и умения са 15% от участниците в проучването.
Най-неудовлетворени (в сравнение с ИТ специалистите и финансистите) са инженерите в производството.
Най-неудовлетворени (в сравнение с останалите възрастови групи) са младите специалисти с трудов стаж до 5 години. Над 60 на сто от анкетираните лица смятат, че качеството на получената теоретична и практическа подготовка в университетите не отговаря на потребностите им в процеса на тяхната професионална реализация. Най-силна е неудовлетвореността по отношение на материалната база (91%), методите на преподаване (90%), възможностите за работа по проекти и научни изследвания (87%), актуалност на учебните програми (86%), компетентност и ангажираност на преподавателите (85%).
Всеки втори от анкетираните лица посочва, че при постъпване на работа е имал потребност от въвеждащо обучение и бизнес процесите във фирмата. Основните предизвикателства, с които са се сблъскали 89% от анкетираните при постъпване на работа, са свързани с липсата на практически умения, несъответствие между наученото и реалните изисквания на работното място, липса на познание за техниката и технологиите в предприятието.
Дефицитите в практическите умения се чувстват най-остро в секторите Мебелна промишленост, Месопреработване, Консервна промишленост, Металургия, Млекопреработване, Фасилити мениджмънт, Електроника, Електротехника, Търговия.
Почти всички (99%) от анкетираните лица посочват, че им се е наложило да усвояват допълнителни знания и умения на работното място. За тази цел всеки трети е ползвал самостоятелно специализирана литература и информация от интернет, както и помощ от колеги, а всеки четвърти се е включвал във фирмени и други обучения.
Сравнително нисък (10%) е броят на анкетираните, които са се включвали във форми на следдипломна квалификация и продължаващо обучение, организирано от университетите. Това е показателно за извода, че висшите училища стоят встрани от процеса на продължаващо обучение.
Новите технологии, нормативната уредба и добрите практики са областите, в които най-често се налага обновяване на знанията. Над 80% от анкетираните твърдят, че практиката им изисква непрекъснато обновяване на знанията и уменията, веднага след придобиване на съответната квалификация и образование.
Жизненият цикъл на компетенциите е най-кратък при IT специалистите – 4 години, при инженерите в производството е 7 години, при икономистите – 9 години.
Поради липсата на адекватно кариерно (професионално) ориентиране и система за прогнозиране на потребностите от квалификация, държавата изразходва неефективно огромни средства за образование, коментират от БСК. По данни от одита на Сметната палата само 25% от завършилите университети започват работа на позиция, изискваща висше образование. Процентът на тези, които заемат позиция, изискваща специалността, която са завършили във ВУЗ, е още по-малък. Оставането без работа за продължителен период, липсата на опит, невъзможността да се усъвършенстват знанията и уменията в реална практическа среда водят до деквалификация при не малък брой дипломирани специалисти.
80% от работодателите са склонни да наемат стажанти, ако се открият работни места във фирмите им, показват още данните на БСК.
Работодателите поставят на първо място уменията на бъдещите си работници пред дипломите, коментира ръководителя на Националния център за оценка на компетенциите Томчо Томов. „Работодателите наемат знания и умения, а не дипломи, към които, за съжаление, се стремят младежите“, допълни Томов.
*Презентацията от направеното проучване може да видите в прикачения документ.