Глобалният суверенен дълг ще скочи до рекордните 15.8 трлн. долара тази година

12.03.2024 | 10:35
по статията работи: econ.bg
Общите правителствени заеми в богатите страни се очаква да достигнат рекордните 15,8 трилиона долара през тази година, като разходите за лихвени плащания ще се повишат през следващите години, според ОИСР
Глобалният суверенен дълг ще скочи до рекордните 15.8 трлн. долара тази година
Снимка: под лиценза на creative commons

Общите правителствени заеми в богатите страни се очаква да достигнат рекордните 15,8 трилиона долара през тази година, като разходите за лихвени плащания ще се повишат през следващите години, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), съобщава "Уолстрийт джърнъл".

В доклад за глобалния дълг базираната в Париж организация посочи, че брутните заеми, включващи рефинансиране на падежиращи облигации, както и нови емисии, са се увеличили до 14,1 трлн. долара през 2023 г. от 12,1 трн. долара през 2022 г. Тази обща сума ще нарасне по-късно през 2024 г. и ще надмине предишния връх от 15,4 трлн. долара от 2020 г., когато правителствата взеха големи заеми, за да подкрепят домакинствата и бизнеса по време на коронавирусната пандемия.

Рефинансирането на облигации ще достигне рекорд от 12,6 трлн. долара тази година, тъй като предстоя падежи на много от облигациите, емитирани по време на пандемията. Въпреки това скокът на инфлацията, последвал пандемията, доведе до повишаване на лихвените проценти и ОИСР изчислява, че средната цена на новите заеми за правителствата се е увеличила до 4% през 2023 г. от 1% през 2021 г.

В резултат на това разходите на правителствата за извършване на лихвени плащания се повишиха до 2,9% от годишния БВП през 2023 г. от 2,3% през 2021 г., като предстоят още повишения. ОИСР каза, че замяната на падежиращите облигации с нови ценни книжа, по които ще се плащат по-високи проценти, ще повиши разходите за извършване на лихвени плащания с още половин процентен пункт от БВП до 2026 г.

Правителствата също така ще се изправят пред предизвикателството да намерят купувачи за дълга си, тъй като един основен източник на търсене е оттеглен, след като редица централни банки сега продават държавни облигации, които са закупили в годините след световната финансова криза в опит да стимулират растежа и инфлацията.

ОИСР каза, че централните банки в страните членки на организацията притежават държавни облигации на стойност, която е равна на 30% от годишния брутен вътрешен продукт, което приблизително съответства на увеличението на общия държавен дълг след финансовата криза.

"Тъй като централните банки започнат да свиват своите финансови баланси чрез количествено затягане, нетното предлагане на облигации, които ще бъдат усвоени от по-широкия пазар, ще се увеличи до рекордни нива. Това ще доведе до нарастващ дял от облигациите, държани от по-чувствителни към цените инвеститори, като небанковия финансов сектор и домакинствата", отбеляза ОИСР.

Базираната в Париж организация очаква неизплатеният държавен дълг в нейните страни членки да нарасне до 56 трлн. долара тази година от 54 трлн. долара през 2023 г. Тя също така каза, че делът на САЩ в общия дълг се е увеличил "забележимо" през последните години, представлявайки почти половината от общия дълг през 2023 г., или двойно повече от дела през 2008 г.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
Когато разбрали, че бързият влак от София до Бургас пътува 8 часа, китайците били истински впечатлени от размерите на България...
На този ден 13.12   1294 г. – Папа Целестин V абдикира от папството, което е първият случай на абдикация на папа в историята на католицизма. 1519 г. – Експедицията на Фернандо...