Месечната инфлация е -0.1%, а годишната инфлация е 6.3% към края на септември, съобщи Националният статистически институт.
Месечната дефлация се дължи основно на намаленията в цените в туристическия сектор, както и при развлеченията и културата. Във втората група спадът е повече от десет процента (понижение с 10,1%), докато при ресторантьорските и хотелиерските услуги – с 1,9 на сто.
При останалите групи продукти обаче общият индекс се повишава. При хранителните продукти и безалкохолните общо поскъпването е с 0,5%, а разбивка показва, че при някои видове зеленчуци – например кореноплодните и пипера – има намаление, но при други видове – като доматите, поскъпването е осезаемо. Повечето месни продукти са с по-високи цени.
При нехранителните стоки – продължава поскъпването при горивата. При дизеловото гориво е отчетено повишение на цените с 6,2%, на бензин А95Н - с 4,5%, на бензин А100Н - с 3,8%, а на централното газоснабдяване - с 4 на сто.
На прага на академичната година и разходите около висшето образование нарастват.
Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) през септември пък се понижава с 0,3% на месечна база, докато хармонизираната потребителска инфлация на годишна база се забави до 6,4% от 7,5% през август.
Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната.
Индексът на цените за малката кошница се повишава през септември с 0,5% спрямо август, като от началото на годината се повишава с 3,7 на сто.
През последните 12 месеца септември е третият месец с дефлация. Прогнозата на Международния валутен фонд е средногодишната инфлация в България за 2023 г. да е 8.5%.