Развиващите се страни все по-активно привличат дългов капитал на вътрешния пазар. Суверенният дълг на развиващите се страни нарасна над два пъти от 5,2 трилиона долара през 2007 г. до 11,7 трилиона долара в края на 2016 г., по данни на Банката за международни разплащания (BIS), пише „Файненшъл таймс“, цитиран от БГНЕС.
Но тяхното финансово състояние стана по-устойчиво благодарение на промяната в структурата на дълга. Тези държави започнаха да емитират повече облигации в национална валута и с по-дълъг срок на погасяване. „Тези тенденции трябва да укрепят финансовата устойчивост на държавите, съкращавайки рисковете, свързани с рефинансирането на дълга и промяната на валутните курсове“, твърди Кристина Бектякова от BIS.
Първо, дългът на развиващите се страни, макар и да се е удвоил в парично изражение, но като дял от БВП е нараснал само от 41% на 51%, отбелязват от BIS. Това е значително по-малко, отколкото при развитите държави. Нещо повече, около 8 трилиона долара от общия дълг се пада на Бразилия, Китай, където дългът е само на 46,4% от БВП, и Индия, при която съотношението дълг към БВП е намаляло в сравнение с 2007 г.
Второ, както показва анализът на дълга на 23 най-големи развиващи се икономики /без Китай/, само 14% от техния дълг, равен на 4,4 трилиона долара в края на 2016 г., е бил номиниран в чужда валута. За сравнение: в края на 2001 г. делът е бил 32%. Това снижаване намалява риска от дългова криза, предизвикана от отслабването на националната валута спрямо долара или еврото.
Третият фактор на намаляване на риска – „рязкото увеличаване“ на средния срок на погасяване на дълга на развиващите се страни. Той намалява опасността, че държавата няма да може да рефинансира дълга в случай на временна криза. За последните 10 години срокът на погасяване на дълга нарасна от 6,5 на 7,7 години, което почти отговаря на 8 години за развитите държави.
Инвеститорите сега с по-голямо желание придобиват дългосрочни облигации на развиващите се страни. Например, за Мексико, Филипините и Южна Корея средният срок за погасяване се е удвоил почти до 8 години, за ЮАР – нараснал до 16 години. За САЩ този показател е равен на 5-6 години, а за Канада, Германия и Испания – 6-5 години. Великобритания със среден срок от 17,5 години, както и преди изпреварва всички. Четвърто развиващите се страни започнаха повече да използват облигации с фиксирана лихва. Ако в края на 1999 г. на тях са се падали 60% от дълга, то в края на 2016 г. – 75%.
Използването на такива ценни книжа защитава правителствата от увеличаване на лихвите, макар че в случай на тяхното продължително намаляване на пазарите страните трябва да плащат повече. Някои развиващи се държави последваха примера на развитите и също започнаха да емитират облигации, обвързани с темповете на инфлацията в опит да извлекат от това изгода. От 2005 г. делът на такива облигации на Бразилия се удвои до 33,8%, а на Мексико нарасна почти двойно до 24,3%.
Стратегът на NN Investment Partners Мартен-Ян Бакум е съгласен, че промяната на структурата на суверенния дълг е намалил риска, правейки бъдещите плащания „по-контролируеми и предсказуеми“. По-конкретно той отбеляза увеличаването на използването на облигации, номинирани в национална валута. Но в ЮАР, Турция, Бразилия и редица други страни се запазват бюджетните проблеми, предупреждава Бакум. В последната бюджетният дефицит е близък до 10% от БВП, макар че „съществува надежда там да се проведе реформа на системата за социално осигуряване“. Също така Бакум отбеляза, че дългът на развиващите се страни в абсолютни цифри не трябва да расте бързо. „Желателно би било през следващите 10 години той да не се удвои отново“, каза той. Възможната „ахилесова пета“ на развиващите се страни е растежът на техния бюджетен дефицит, предупреждава стратегът на „Голдман Сакс“ Цезар Масри.
Според неговите оценки средната стойност на дефицита се е увеличила от 1,5% от БВП през 2013 г. до 2,3%, което е по-зле, отколкото по време на азиатската криза от 1997-1998 г. По-конкретно, Масри отбеляза влошаването на ситуацията в Чили, Бразилия, Турция, Колумбия и Филипините. По думите му, увеличаването на бюджетния дефицит е свидетелство за „уязвимостта на развиващите се страни пред шоковите явления“. Въпреки това спредът между доходността на техните облигации и държавните облигации на САЩ е близък до минималното ниво за последните години, отбелязва Масри.