Европейската комисия предложи нови правила за по-ефективна и всеобхватна конфискация на средства и друго имущество, придобити от престъпна дейност. Това ще укрепи способността на държавите-членки да конфискуват активи, които са били прехвърлени на трети страни, ще улесни конфискуването на активи от престъпна дейност, дори когато заподозреният е избягал, и ще предостави възможност компетентните органи да обезпечават временно активите, за които е налице риск да изчезнат, ако не бъдат предприети действия, смятат от ЕК.

„Трябва да ударим престъпниците там където боли най-много, като се стараем да им вземем парите, а печалбите им да върнем обратно в законната икономика, особено в сегашния период на криза. Правоприлагащите и съдебните органи трябва да разполагат с по-добри инструменти за проследяване на „пътя на парите“. Те се нуждаят и от повече средства, с които да възстановяват по-значителна част от активите от престъпна дейност“, заяви Сесилия Малмстрьом, комисар по вътрешните работи.

Понастоящем сумите, възстановени от организираната престъпност, са скромни в сравнение с огромните доходи, натрупани от незаконни дейности, като трафик на наркотици, фалшифициране, трафик на хора и контрабанда на малки оръжия, информират кот комисията.

Според данни на ООН общият размер на облагите от престъпна дейност, натрупани през 2009 г., е около 2,1 трилиона щатски долара или 3,6% от световния БВП през същата година. Докато по-голямата част от тези "мръсни" пари се "изпират" и се реинвестират в законната икономика, понастоящем се обезпечават и конфискуват по-малко от 1% от облагите от престъпна дейност.

В ЕС печалбите, произтичащи от организираната престъпност, са значителни. Например продажбите на незаконни наркотици в ЕС се оценяват на 100 милиарда евро годишно.

В Италия облагите от организираната престъпност се оценяват на 150 милиарда евро годишно. През 2009 г. италианските органи временно са обезпечили активи от престъпна дейност на стойност около 800 милиона евро. През 2006 г. в Обединеното кралство приходите от организираната престъпност се оценяват на 15 милиарда британски лири. През същата година 125 милиона британски лири са били възстановени от държавата. През 2009 г. в Германия са били иззети 113 милиона евро от дейности на организираната престъпност. Това изглежда впечатляващо, но всъщност не чак толкова, ако се има предвид, че вероятните печалби за престъпниците в тези случаи се оценяват на около 903 милиона евро.

Облагите на организираните престъпни групи все по-често се инвестират извън страната, в която са придобити, често в няколко държави-членки; или се прехвърлят на трети страни (често роднини или подставени лица) с цел да се избегне конфискация. Сгради, автомобили, ресторанти, малки предприятия и дружествени дялове са само част от примерите за това как се реинвестират незаконните печалби в законни активи или дейности.

Улесняването на конфискуването на активи ще затрудни престъпните дейности и ще окаже възпиращ ефект върху престъпността, като демонстрира, че престъпленията „не си струват“. Това ще защити също така европейската икономика срещу проникването на престъпни елементи и корупцията. Възстановяването на повече активи в полза на държавата ще има значително отражение върху жертвите на престъпления, данъкоплатците и обществото като цяло. След като бъдат конфискувани, облагите от престъпна дейност могат също така да бъдат повторно използвани за социални цели или за предоставяне на средства, които да бъдат реинвестирани в правоприлагането или в инициативи за предотвратяване на престъпността.

Днешното предложение ще опрости съществуващите правила и ще запълни сериозните празноти, от които се възползва организираната престъпност. От ЕК считат, че предложението:

• ще установи по-ясни и по-ефикасни правила за конфискуване на активи, които не са пряко свързани с конкретно престъпление, но които очевидно са в резултат от подобни престъпни дейности на осъденото лице (разширена конфискация);
• ще укрепи правилата за конфискация на активи, които се прехвърлени от заподозряното лице на трета страна, която следва да е подозирала, че произтичат от престъпна дейност (конфискация по отношение на трети страни);
• ще позволи конфискуването на активи, при които не е възможно налагането на присъда, тъй като заподозреният е починал, хронично болен или избягал (ограничена неоснована на присъда конфискация);
• ще гарантира, че прокурорите могат временно да обезпечават активи, за които е налице риск да изчезнат, ако не бъдат предприети действия, като това е предмет на потвърждение от съда (превантивно обезпечаване);
• ще изисква от държавите-членки да управляват обезпечените активи, така че те да не се обезценят, преди да бъдат конфискувани (управление на активи);
• ще гарантира, че предприетите действия за обезпечаване и конфискация на активи са балансирани със строги мерки за защита на основните права, по-специално, за да се гарантира, че се зачитат презумпцията за невиновност и правото на собственост.

На 22 ноември 2010 г. ЕК прие”Стратегив за вътрешна сигурност на ЕС в действие“. Конфискацията придоби стратегически приоритет в рамките на ЕС като начин за борба с организираната престъпност.

Днешното предложение относно конфискацията е част от поредица от мерки, чиято цел е да се защити законната икономика от проникване на престъпни елементи, и които са свързани със стратегията „Европа 2020“ и с програмата за растеж. Мерките включват антикорупционния пакет на ЕС и стратегията на Комисията за борба с измамите.