Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува становището си относно закона  за изменение и допълнение на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Според промените със средства от Сребърния фонд ще могат да се купуват не само чуждестранни ценни книжа, но и облигации, емитирани от българската държава, общините и други избрани емитенти от страната.

В становището си ЕЦБ отбелязва, че законопроектът не изисква кредитен рейтинг от инвестиционна степен да се прилага за ценни книжа, емитирани от българското правителство, докато другите дългови ценни книжа изискват такъв рейтинг. Според банковата институция това води до неравнопоставено третиране на различните инвестиционни инструменти, което може да доведе до изкривявания на пазара и конкуренцията. То поставя правителството в привилегирована позиция в сравнение с други емитенти.

Нещо повече, съгласно законопроекта придобиването на ценни книжа, издадени от българското правителство, се извършва само на първичен пазар. Доколкото законопроектът предвижда, че Фондът може да придобива дългови ценни книжа, емитирани от други държави-членки и трети страни, само ако те имат кредитен рейтинг от инвестиционна степен, присъден от агенция за кредитен рейтинг, докато инвестиции в дългови ценни книжа, издадени от България не са предмет на такова изискване, възниква въпрос за непряка дискриминация, който може да доведе до неоправдани ограничения на свободното движение на капитали.

ЕЦБ отбелязва, че пазарът на български държавни ценни книжа е ограничен по размер и ликвидност. Нещо повече, нито един друг подобен голям български публичен фонд или орган не участва на този пазар. Инвестирането на значителните средства на Фонда на пазара на български държавни ценни книжа може да има някои последици за обема и доходността на българските държавни ценни книжа. Следователно, предложеният инвестиционен режим може да изкриви местните пазари на ценни книжа, включително първичния и вторичния пазар на български държавни ценни книжа. Последица от това е, че насочването на средствата на Фонда на първичния пазар на държавни ценни книжа може да изкриви доходностите там, така че те да не са изцяло пазарно определяни. Това също ще се отрази на доходността на вторичния пазар на български държавни ценни книжа.

Така, ако Фондът закупи предвидените обеми, изключително на първичния пазар или на вторичния пазар, цените и доходностите на българските държавни ценни книжа няма да отразяват истинското състояние на българската икономика и позицията на публичните финанси на страната, смятат от банката. В допълнение, някои инвеститори биха могли да спрат да участват на пазар на дългови ценни книжа, доминиран от фонд от публичния сектор, който е под контрола на емитента. Това би ограничило дълбочината и ликвидността на този пазар.

Според ЕЦБ преди държава-членка да може да приеме еврото, тя трябва да постигне висока степен на устойчиво сближаване, оценявана въз основа на критериите. ЕЦБ отбелязва, че оценката на напредъка на България при изпълнението на критерия, свързан с нивата на дългосрочните лихвени проценти, може да бъде повлияна от операциите на Фонда на българския пазар на държавни ценни книжа. Възможното изкривяване на този пазар, в резултат на доминиращото участие на Фонда, придобиващ голям обем от държавни ценни книжа на малък пазар с ниска ликвидност, може да подкопае доверието и точността на изпълнението на критерия за дългосрочни лихвени проценти.

От европейската кредитна институция допълват, че ЕЦБ ще наблюдава отблизо напредъка на България при изпълнението на критериите за конвергенция.

В становището още се посочва, че законопроектът предвижда, че управителният съвет на Фонда определя видовете, структурата, инвестиционния хоризонт и параметрите за измерване, оценка и контрол на доходността и риска по отношение на инвестициите на Фонда в депозити и други сметки в Българската народна банка. ЕЦБ разбира, че тази разпоредба цели да оправомощи управителния съвет на Фонда да взема решения по всички важни аспекти на инвестиционния портфейл на Фонда и да стандартизира подхода. От съображения за правна сигурност и за да се избегнат всякакви неясноти, които могат да подкопаят независимостта на Българската народна банка, тази част от законопроекта следва да бъде изменена.

Преди дни БНБ също излезе със становище относно законопроекта и заяви, че не може да подкрепи предложените промени, "поради значителните рискове за управлението на натрупаните дотук във Фонда средства, така и за общата финансова стабилност на страната". Комисията за финансов надзор (КФН) от своя страна заяви, че евентуалното използване на средствата от Сребърния фонд за придобиване на български държавни ценни книжа ще създаде условия за сериозни пазарни манипулации на цените на ДЦК.

Икономистите Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) пред Econ.bg и Калоян Стайков от Института за пазарна икономика пред iNews.bg се обединиха около мнението, че последиците от промените в Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система ще намалят фискалния резерв и ще имат последици за икономиката на България като цяло.