Месец и половина след като бе обявен новият законодателен пакет за кохезионната политика за 2021-2027 г., преговарящите страни се готвят за начало на разговорите, за да постигнат окончателен консенсус преди новият Европейски парламент да встъпи в длъжност през 2019 г. В интервю за EurActiv Димитрис Пападимулис, зам.-председател на Европейския парламент, говори за регионалните неравенства в ЕС и връзката между кохезията и евроизборите през 2019 г.

Пападимулис отбелязва, че предложението на еврокомисията за новата многогодишна финансова рамка в частта си за кохезионната политика предвижда съкращаване на средствата с 10%, с което той е напълно несъгласен. По думите му позицията на Европейския парламент е никакво съкращение на кохезионните политики, "нито дори с едно евро". Според него средствата по тази линия трябва вместо това да се увеличават, защото през последните 10 години неравенствата в ЕС са се увеличили, както социалните, така и регионалните.

Той приветства предложението за промяна в критериите за разпределяне на кохезионни фондове чрез добавянето на социални индикатори към традиционните критерии, свързани с брутния вътрешен продукт. В допълнение към БВП са включени показатели като младежката безработица, климатичните промени и притока на бежанци. Това обяснява защо въпреки цялостното съкращаване на парите Гърция например би трябвало да получи с 8% повече, а други страни като Полша очакват 22% намаление. За България също е предвидено увеличение.

Пападимулис отбелязва като положителна стъпка предложенията, допринасящи за намаляване на бюрокрацията и повече гъвкавост. Според него един от негативните аспекти на плана на еврокомисията възможността кохезионните фондове да бъдат насочвани в посоки, които нямат никаква връзка с кохезията, например европейската отбрана.

Освен това предложението въвежда промени в критериите, така че най-големият дял от фондовете да не отива в най-богатите страни, които най-малко се нуждаят от тях. Например според сегашната статистика 88% от средствата за изследвания и иновации отиват в държави от Централна и Северна Европа, 11% - в страните от Южна Европа, а едва 1% достига тези в Източна Европа. Това по думите му трябва да се промени, защото води до изтичане на мозъци и до неравенства.

Пападимулис отбелязва, че Европейският парламент настоява за позитивни промени, еврокомисията е някъде по средата, а някои държави членки в Съвета – най-богатите на север – смятат, че трябва да има допълнителни съкращения.