Търговците на горива в България отчитат двойни ръстове на финансовите си резултати на фона на една от най-трудните години за бранша заради енергийната криза, предизвикана от нарушената дистрибуция и загуба на преработвателни мощности заради войната в Украйна. Голямата волатилност на цените затрудни осигуряването на финансиране и застраховането на търговците, а българският пазар премина от олигополен с лидер в почти монополен. Големите трудности и предизвикателства за търговците тепърва предстоят, каза Светозар Димов, управляващ партньор в "Сакса", в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов BloombergTV.
Заради възстановяването на икономиката след пандемията и държавната финансова подкрепа, потребителите имат запас от ликвидност, който използват в ситуацията на повишени цени, което обяснява липсата на подтискане на потреблението. Разликата в цените на пропан-бутана и метана и дизела категорично пренасочи потреблението в България, коментира Димов.
"Данните от НСИ за ноември показват ръст на потреблението на пропан-бутан спрямо ноември 2021 г. с повече от 10 млн. литра. Българският потребител е изключително адаптивен и приспособим - за съжаление виждаме един канибализъм на преминаване от бензин и природен газ към пропан-бутан. Това е намаляване на продажбите на продукти, за които България има собствено и достатъчно производство - пропан-бутанът е единственият енергиен продукт, чието производство в България е значително по-малко от потреблението."
Рафинерията на "Лукойл" в Бургас произвежда 10-11 хил. тона пропан-бутан месечно, а потреблението достига до 45 хил. тона. Нужните количества се внасят основно от Казахстан, Русия и Турция, каза Димов.
"Недостигът на пропан-бутан е факт - на всеки два-три дни се случва да няма продукти за два-три дни на част от бензиностанциите. Проблемите са не толкова с осигуряването на доставки, колкото с логистиката."
БМФ Порт Бургас е единственото пристанище, на което могат да се разтоварват танкери с пропан-бутан, но то не разполага с достатъчен складов капацитет и се налага директен превоз от танкери в жп цистерни, обясни Димов. Обработката на малък танкер, около 2-3 хил. тона, отнема три-четири дни, така че оптималното натоварване на пристанището е около 20 хил. тона. Има внос с жп цистерни от Румъния, но тези договори изтичат в края на 2022 г., предупреди Димов.
"България е изправена пред сериозно предизвикателство да осигури необходимото количество пропан-бутан за следващата година."
Една възможност е да се доставят количества на терминал във Варна, но той все още няма положителна оценка за екологично въздействие.
Потреблението на горива в страната до септември 2022 г. следва ръста на БВП, каза Димов. Ръстът в потреблението на бензин спрямо същия период на 2021 г. е 13 хил. тона, или 3.39%, достигайки 396 хил. тона; при дизела ръстът е 94 хил. тона, или 5.28%, достигайки 1.873 млн. тона; ръстът при пропан-бутан е 9 хил. тона, или 2.9% до 320 хил. тона.
Въвеждането на ценови таван за руския петрол успокои международните пазари и всички участници вече са уверени, че няма да има дефицит на глобално ниво и Русия ще продължи да изнася, коментира Димов. Мярката работи и се наблюдаваше рязко понижаване на котировките за Brent и Urals.
"За съжаление, енергоизточниците и горивата все повече и повече се превръщат в политика поради спецификата на конфликта в Украйна - че страна в него е един от трите най-големи производители на петрол."
Обвързването на застраховките за товари за руски петрол доведе до задръстването с танкери на Босфора и Дарданелите, където срокът за преминаване достигна 12 дни, макар сега да е намалял до 8 дни. Турция започна да изисква допълнителни уверения от застрахователите, че полиците ще действат и че товарите не нарушават международните санкции, което отнема време за събиране на информация от всички участници, обясни Димов.
"Това за пореден път показва растящата роля на Турция като енергиен хъб в глобален мащаб."
България не е готова да осигури необходимите количества дизелово гориво за вътрешния пазар, ако се стигне до временно спиране на рафинерията на "Лукойл". Докато има наличности и инфраструктура за доставки на бензин и пропан-бутан от чужбина, няма достатъчен капацитет за внос на дизел от съседните държави, които разполагат с производства, обясни Димов.
"Условно, средното месечно потребление на дизелово гориво е 210 хил тона - в момента единственото голямо пристанище, на което могат да се разтоварват танкери, извън групата "Лукойл" е петролният терминал във Варна, който може да обработва месечно от порядъка на 40-50 хил. тона доставки по море."
Около 10-12 хил. тона дизел влизат месечно по Дунав от Румъния през Русе, а жп инфраструктурата не позволява внос освен от Сърбия, откъдето влизат минимални количества.
"Със страните, където има излишък - Гърция и Турция - ние нямаме изградена жп инфраструктура... Доставките от Гърция се извършват с автоцистерни, което оскъпява логистиката и ограничава доставяните количества до около 20 хил. тона. България може да си осигури 100 хил. тона дизел, без да използва инфраструктурата на "Лукойл".
Даже и да се разшири капацитетът на пристанищата за разтоварване, доставките ще се сблъскат с недостиг на цистерни и локомотиви по вътрешната жп мрежа, добави Димов.
