Повечето електроенергийни съоръжения в София са на възраст над 30 и дори 40 години при експлоатационен срок от 30 години. Това стана ясно по време на кръглата маса на тема "Критичната енергийна инфраструктура* на София – състояние и възможности за развитие".
През последните години прогресивно се увеличава броят на авариите, както и времето за отстраняване на повредите. Ако не бъдат взети спешни мерки за подобряване на състоянието на критичната електроенергийна инфраструктура, тенденцията ще се задълбочава, предупредиха от електроразпределителното дружество ЧЕЗ по време на дискусията.
Всички участници в кръглата маса се обединиха около становището, че като цяло критичната енергийна инфраструктура на София се нуждае от модернизация, за да се повиши сигурността на електроснабдяването в столицата.
Над 100 милиона лева са необходими за привеждане на електроенергийната мрежа в София в нормално техническо състояние. "Точната рамка се очаква да бъде готова до септември–октомври, както и да се изготви стратегия за развитие на инфраструктурата на София", каза Стефан Апостолов, изпълнителен директор на ЧЕЗ Разпределение България.
Дружеството работи по нея заедно с Електроенергийния системен оператор (ЕСО), главния архитект на София, Техническия университет. Апостолов счита, че ЧЕЗ изпълнява 100% от заложените инвестиции. Но според него подстанциите в София в голямата си част са морални остарели, над 90% от кабелите, които са маслени – също. Съоръженията за захранване на Народното събрание, президентството, посолствата, 14 министерства, 3 болници, метрото и Софийския университет, са от 1971 г. Необходимата инвестиция е 29,5 млн. лева, а броят на застрашените клиенти на ЧЕЗ е 85 000. Необходимата инвестиция за подстанция "Никола Колев" е 6,2 млн. лева. Съоръженията се експлоатират от 1967 година, няма резервна мощност и остатъчен експлоатационен ресурс, застрашени са градският транспорт и жп гарата. Пет болници, три министерства, университет и градски транспорт могат да останат без ток заради съоръжения от 1975 година, за които са необходими 29 млн. лева, считат от ЧЕЗ.
"Известно е, че голяма част от тази инфраструктура е строена преди десетки години. Много от съоръженията вече са остарели. Промяната на статуквото е от ключово значение. Безспорно, за Столична община най-важният въпрос е този за сигурността на гражданите, а критичната инфраструктура се отнася най-вече до сигурността", каза кметът на столицата Йорданка Фандъкова. Тя подчерта, че изисква от експлотационните дружества да предприемат и извършват инвестиции, като в същото време е важно да има социално поносима цена и да не се натоварват гражданите. Трябва да има баланс между качество и социално поносима цена, каза също кметът на София.
"Доброто състояние и сигурността на критичната инфраструктура в София е от решаващо значение за бизнеса. За нас е изключително важно да имаме сигурността и спокойствието, че дейността ни ще протича безпроблемно. Затова смятаме, че проблемът с инвестициите и модернизацията трябва да бъде разрешен час по-скоро и преди ситуацията да е станала критична”, каза Светослав Глосов, председател на Камарата на строителите в България.
"ЧЕЗ е компания, която доставя жизненоважни комунални услуги и ние съзнаваме своята отговорност към държавата и обществото. Като коректен партньор на Столична община ще продължим да работим за подобряване на качеството и сигурността на електрозахранването на София", каза Петър Докладал, регионален мениджър на ЧЕЗ за България.
В дискусията взеха участие повече от 100 представители на държавните институции, дипломатически мисии, регулаторните органи, местните власти в София, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), бизнес и браншови организации, енергийни компании и др.
*Критична инфраструктура са онези съоръжения и системи, чието спиране, неизправна работа или разрушаване може да застраши здравето и сигурността на населението, околната среда, националното стопанство и държавните институции. Нейното състояние е от изключително значение за столицата, тъй като в София са концентрирани почти всички държавни институции, офисите на големи български и международни компании, образователни институции, административни сгради, дипломатически представителства. В града живее почти една четвърт от населението на страната и се произвежда около една трета от националния БВП.