Вноските на най-бедните страни от еврозоната – Естония и Словакия – в антикризисния Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС) ще бъдат най-големи спрямо размера на тяхната икономика, предаде БГНЕС.

Според експерти това ще даде допълнителни аргументи за блокирането на подобни програми в бъдеще на тези, които са против оказването на помощ на по-богатите страни.

Вноската на Естония в ЕФФС възлиза на почти 13,9% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП) на страната, посочва агенция Bloomberg. За сравнение най-голямата икономика в еврозоната и основен донор в ЕФФС Германия ще внесе във фонда само 8,5% от своя БВП.

Словакия, втората по бедност страна в еврозоната, заема второ място и по относителен размер на внесената сума, равняваща се на 11,7% от нейния БВП. Миналата седмица страната предизвика паника на финансовите пазари, след като парламентът не подкрепи новия формат на европейския стабилизационен фонд, който е ключов механизъм в борбата с дълговата криза.

Процесът на ратифициране на новите пълномощия на ЕФФС все пак беше завършен след повторното гласуване на депутатите. Съществуват опасения, че разногласията в малката държава могат да попречат на по-нататъшните усилия за създаване на защитни механизми на валутния съюз.

Естония ратифицира разширените пълномощия на ЕФФС на 29 септември. Въпреки това 58% от гражданите се обявяват против участието на държавата в него. Това показват данните на социологическата компания Turu-Uuringute AS.