Парламентът да разгледа промените в Закона за защита личните данни до края на юли - това поиска председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов в интерю за БНР.
Въпросният проектозакон бе остро критикуван от правозащитни и браншови организации. Той бе написан, за да приложи в българското право новия Общ регламент за защита на личните данни (GDPR), който влезе в сила на 25 май. Макар да имаше двегодишен срок за приема на промените обаче, текстът бе внесен за обсъждане в края на април.
"В България законодателството беше много сходно на това, което в момента ще бъде приложено. Паниката, която се налага от консултантските структури, е изключително неприятна. Бизнесът, който се оказа, че не чете разписаните норми, очевидно не ги е чел в последните 15 години, в момента се подлага на тази паника", каза Караджов.
"Като публикувахме проекта за прилагане на регламента, нашият Закон за защита на личните данни, тепърва се оказа, че започна да се четат тези правила поради големите санкции. Тези правила съществуват от 2002 година. 90% от тях са част от нашия Закон за защита на личните данни. Защо в тези 15 години не бяха проблем, а сега изведнъж се оказа проблем?", попита той.
Караджов бе категоричен, че санкциите никога не са отивали в бюджета на Комисията за защита на личните данни. Санкциите отиват в централния бюджет и Комисията за защита на личните данни не може да ги използва и това няма да се промени, подчерта той.
"В окончателните предложения, които ще изпратим на МВР, ще премахнем минималните санкции. Предложенията ще бъдат готови до 7 юни. Ще се опитаме максимално да дадем възможност на журналистите да обработват лични данни с цел именно постигане на обществения интерес за информираност. (...) За публичните регистри мисля, че ще направим допълнително уточнение за използването в ЕГН. (...) В регламента ясно казваме, че съдебните производства не подлежат на контрол от надзорния орган и не се прилага Законът за защита на личните данни".
Асоциацията на европейските журналисти в България предупреди, че той ограничава правото на изразяване със задължението репортерите да разкриват източниците си, с премахването на възможността за справки в публичните регистри и несъразмерно високите глоби.
Висшият адвокатски съвет посочи, че членовете му няма да могат адекватно да опазват тайните на клиентите си и критикува предвидения минимум за налагане на имуществени санкции - практика, която не е предвидена в Общия регламент. От камарата на частните съдебни изпълнители се оплакват, че е немислимо страните по всяко висящо изпълнително дело, които в момента са около 800 хил., да бъдат изрично и индивидуално уведомявани. Според всички становища е недопустимо глобите, наложени от Комисията за защита на личните данни, да влизат в нейния бюджет, а не в държавния. КРИБ посочва, че създаването на публичен регистър на длъжностните лица по защита на данните е дописване на регламента.