От въвеждането на „Данък обществено здраве“ ще загубят както потребителите, така и хазната, а ще спечелят сивия сектор и корупцията. Това се посочва в становище на Сдружението за модерна търговия, което представлява 11 от най-големите търговски вериги у нас. Според организацията новият налог няма да генерира очакваните позитивни приходи в бюджета.

От организацията посочват, че новият данък ще доведе до повишаване на цените на редица хранителни продукти, които са част от ежедневното меню на хиляди българи с по-ниска покупателна способност. И тъй като техните приходи ще останат непроменени, е нормално те да потърсят тези храни на по-ниски цени. Това означава, че ще купуват от производители в „сивия“ сектор, които поради неплащане на данъци и осигуровки имат ценово предимство от поне 30%, отбелязват от сдружението.

Те дават пример с Унгария, където е въведен подобен данък. Според проучване на PricewaterhouseCoopers, облагането на определени храни е довело до „посивяване” на сектора с около 10%, а загубата на приходи от ДДС се оценява на 25,6 млн. евро.

Според търговските вериги данъкът изкривява пазара на храни и ограничава свободния избор на потребителите като дискриминационно се опитва да контролира тяхното поведение в противоречие с принципите на пазарната икономика. В този смисъл той влошавал бизнес средата и ще има вредни последици върху инвестиционната активност, което ще ограничи икономическия растеж и оттам приходите в държавния бюджет.

Допълнителен негативен ефект щяло да бъде закриването на работни места поради намалените продажби, най-вече в малки и средни предприятия. В този смисъл новият данък щял да бъде пореден удар върху работещите „на светло” български производители.

Според търговците налогът е труден за администриране, като това допълнително ще увеличи разходите в държавния бюджет и ще стимулира корупцията.

„Проектът за „Данък за общественото здраве” е поредният пример за опит за законодателни промени без обществен дебат, в които липсват ясни критерии и оценка на въздействието. Например, механизмите за определяне на това кои храни са „вредни” са неясни и непрозрачни“, посочват в становището си от организацията.

Категоричната позиция на Сдружението за модерна търговия е, че в магазините у нас не се продават „вредни храни” и това се следи от Българската агенция за безопасност на храните. Освен това, стриктно се прилагат и изискванията на ЕС за етикетиране, всеки потребител разполага с цялата информация за състава на даден продукт и може сам да прецени дали да го закупи или не.

Припомняме, че срещу въвеждането на новия данък се обявиха и работодателските организации.