Близо половината от одитираните разходи, извършени от централната администрация в периода 1998-2020 г. могат да се определят като провал, съобщи Институтът за пазарна икономика (ИПИ). Около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории. Анализирани са данните в общо 1035 одитни доклада и в цифрово изражение цялостната картина за работата на администрацията изглежда така:

"Провал" - 438 случая, обща "цена" - 82.6 млрд. лв.;

"Успех" - 257 случая, обща "цена" - 35.3 млрд. лв.;

"Некласифицирани" - 340 случая, обща "цена" - 37.8 млрд. лева.

Анализираните 1035 одитни доклада и големият брой на „провалите” показват нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците. В близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл, колкото повече харчи държавата, толкова повече губят гражданите и бизнеса, казват икономистите.

Според експертите на ИПИ, през годините основните слабости на администрацията не се променят значително. В някои случаи „провалът” на администрацията се дължи на недостатъчен административен капацитет (вкл. липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори. Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби.

Основните проявления на провала са в:

Размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение;

Опорочени обществени поръчки;

Лошо управление на имуществото;

Липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати;

Неикономично харчене.

"Направеният преглед подсказва и какви ще са резултатите от одитите на действията на администрацията във връзка със справяне на последствията от Ковид епидемията. Спешността, неизвестността и необходимостта от несвойствени дейности единствено ще увеличат неефективността на и без това недобре работещата администрация.

Към началото на 2021 г. плановете на правителството са да похарчи над 3 млрд. лв. за справяне с пандемията. И докато част от средствата автоматично се разпределят по конкретни пера (добавки към пенсиите, увеличение на размера на минималната пенсия, намаляване на ставката на ДДС за определени стоки и др. подобни) и не изискват оценка, то за голяма част от мерките се изисква административен капацитет и мобилизация.

Прегледът на одитните доклади посочва като основни постоянни проблеми лошо управление, порочни обществени поръчки и неикономично харчене – все характеристики, които не вярваме, че са изчезнали по време на пандемията. Точно обратно - можем с голяма степен на сигурност да предположим, че проблемите са се засилили и част от похарчените Ковид средства страдат от пороците на лошото управление", отбелязват от Института за пазарна икономика.