Повишаване на иновационната активност на българските предприятия от 43% през 2008 до 71% през 2009 г., отчита годишният доклад "Иновации.бг" на Фондация "Приложни изследвания и комуникации". Документът беше представен в София на Шестия национален иновационен форум, провеждащ се под егидата на премиера Бойко Борисов.

Повишаването на активността на предприятията през 2009 г. се дължи на две основни причини. Първата отразява положителните последствия от приемането на страната в ЕС. Втората - негативните последици от кризата, оказващи силен натиск за преструктуриране на предприятията и диверсификация на техните продукти и пазари. Те се изразяват най-често във въвеждането на организационни и маркетингови иновации. Прогнозата е, че влиянието на кризата върху иновативните предприятия ще е отложено във времето и ще окаже негативни последици върху тях през 2010 и 2011 година.

Малко повече от една четвърт - 25,9% от предприятията в нефинансовия сектор в България са въвели продуктови иновации (нови или усъвършенствани продукти и услуги) през 2009 година. Повечето внедрени технологични решения са заимствани от опита на чуждестранни партньори и представляват новост единствено за фирмата внедрител или за националния пазар.

По-малък е делът на предприятията - 19,0 %, които са внедрили процесни иновации, като около три четвърти от тях също се основават на технологичен трансфер от чужбина.

Едва 10% са предприятията от нефинансовия сектор, които през 2009 г. са инвестирали едновременно в нови продукти или услуги и в нови производствени процеси. Още по-малък - 6,3%, е делът на предприятията, които са внедрили всичките четири вида иновации - продуктови, процесни, организационни и маркетингови, отчитат авторите на доклада.

До момента липсват конкретни мерки в подкрепа на иновациите като основен фактор за преодоляване на кризата и за поддържане на устойчив икономически растеж в страната:

• България е единствената страна-член на ЕС, която няма официално приета цел за постигнато равнище на финансиране на научно-изследователската и развойната дейност (НИРД) за 2010 г., нито пък има приета такава цел за следващото десетилетие;
• Страната е на последно място в Общността по отношение на финансирането за НИРД като дял от БВП - 0,49% през 2008 г. при средно 1,9% за ЕС-27. След 2000 г. делът на държавното финансиране на НИРД като процент от БВП намалява от 0,36 % през 2000 г. до 0,28 % за 2008 г. През 2010 г. планираните държавни разходи за наука възлизат общо на 221 млн. лв., или 1 % от всички бюджетни разходи. Както и в предходни години, те ще бъдат изразходвани почти изцяло за текущи разходи (главно заплати) и едва 3,2 % ще се разпределят за капиталови разходи, в т.ч. за развитие на изследователска инфраструктура. Бюджетите на Фонд "Научни изследвания" и Националния иновационен фонд също са силно намалени за 2010 г. в сравнение с предходните две години.
• Секторното разпределение на персонала, зает с НИРД, остава неблагоприятно - за разлика от водещите в иновационно отношение страни в ЕС, заетостта в България се осигурява предимно от държавния сектор. Обезпокоителна е тенденцията на намаляване на дела на младите хора, намиращи професионална реализация в сферата на науката и технологиите. В същото време намалява и броят на академичните кадри в техническите области на науката (близо 12 %) и в медицинските науки (малко повече от 8 %), което ще бъде съществена пречка пред потенциала за развитие на тези високотехнологични области в обозримо бъдеще.