Да се почива от 12 до 16 часа в най-горещото време от денонощието, е отдавнашна традиция в Южноевропейските страни.

Поредното лято на смъртоносни горещини в Европа стана причина Европейската конфедерация на профсъюзите, в която членуват КНСБ и Конфедерация на труда „Подкрепа“, да отправи искане до Европейската комисия за директива за максималните работни температури, с цел защитата на работниците от последиците от изменението на климата. Преди дни от КНСБ алармираха, че зачестяват сигналите от работещи за работа при високи температури.

От синдиката представиха данни, според които хората работят най-добре между 16 и 24 градуса, а когато градусите се повишат над 30, рискът от трудови злополуки се увеличава с 5-7%. 

В специална наредба са регламентирани минималните изисквания за микроклимата на работните места.

"Работата при високи температури е по-опасна дори от нощния труд. Настояваме за нормативен документ, който да признава този повишен риск за работниците. За работа в офис ЕК казва 16-24 градуса, а ние в България 15 или 18 до 28. Но когато става въпрос за открито, може би трябва да помисли за законово допустима горна граница -  например 30 градуса", коментира вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. 

Рискът от трудова злополука на открито при високи температури нараства с 15-20% категоричен е той. Необходима е и качествена защитна екипировка. На закрито също невинаги работят вентилационните системи. 

От КНСБ се присъединяват към искането на Европейската конфедерация на профсъюзите за специална директива, която да определя максимални температурни граници и те да станат задължителни:

"В България законодателството и към момента предвижда да се правят промени в работния процес, както технически така и организационни, по време на периодите с много висока температура. Сигурна съм, че ако климатът продължава да се развива в тази посока - да има климатични изменения, ще се наложат и определени промени, но и към момента има няколко неща, които могат да се спазват и могат да бъдат полезни", коментира Жасмина Саръиванова от Българската стопанска камара. 

Саръиванова изтъкна като такава мярка започването на работа по-рано, за да се избегнат най-високите температури, работодателите да осигуряват питейна вода и да наблюдават работниците на открито. 

Относно необходимостта от евродиректива тя каза: "Има необходимост специалистите - технически, лекари да могат да обсъдят кое е най-добре за човешкия организъм. В крайна сметка най-голямата ценност е човешкото здраве. При всяко положение подобни дискусии са изключително полезни".