Паниката на световните финансови пазари няма да засегнe реално твърде много България от финансова гледна точка, но от икономическа е възможно да има неприятни последици за нас. Около това мнение на финансиста Емил Хърсев се обедниха и неговите колеги - финансистът Кольо Парамов и професор Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН, по време на дискусия за природата и ефектите от дълговата криза върху България, която се проведе днес в "София прес".

На практика сегашната ситуация на фондовите пазари не може да се определи като нова световна финансова криза. Тези трусове са

продължение на започналия срив през 2008 година,

а кривата е ясно изразена - локален проблем, преминаващ в глобален - криза на американския ипотечен пазар, световна финансова криза, световна икономическа криза и последващи ефекти, поясни Емил Хърсев.

За финансовия сектор в България реална опасност няма.

Всичко е просто - България не е кредитор и не държи голямо количество държавни ценни книжа нито на САЩ, нито на Гърция, нито на Италия, Испания, Португалия и т.н. Затова и спадът в стойността на тези ДЦК не ни касае особено - ние не губим, защото няма какво да губим.

Българската банкова система е стабилна,

въпреки че голяма част от нея е притежание на гръцки банки. Според Хърсев и колегата му Кольо Парамов основната опасност в случая е била дали изплащането на гръцкия дълг ще бъде гарантирано. Гаранцията обаче вече е факт, след като страните-членки на еврозоната приеха да бъде отпуснат и втори заем за южните ни съседи.

Друг един силен аргумент в полза на банковата ни система са благоприятните лихви по спестовните заеми. Дори и чужденци често откриват сметки у нас.

"Unicredit в Милано и в София по същество са една и съща банка, но в София условията са пет пъти по-благоприятни - логично е тогава софийският клон да привлича спестявания", даде пример Хърсев.

Основният проблем на банковата ни система са лихвите по кредитите,

счита Кольо Парамов. Той изрази съжаление, че преди три-четири години не е било прието предложението на доц. Стоян Александров. Тогава Александров предложи да се въведе междинен мораториум върху лихвите по кредитите, отпускани от българските банки. Целта на това предложение беше да се осигури по-спокойна среда за реализация на кредитите в българската икономика.

"В Гърция същите банки, които оперират и у нас, дават кредити с до 3-4 пъти по-ниски лихви. Не виждам защо трябва ние да плащаме толкова голяма разлика спрямо гръцкия бизнес и гръцките домакинства", коментира Парамов.

От гледна точка на развитието на икономиката ни, както и на растежа на доходите обаче опасност има.

Тя идва от факта, че при прекалено големи финансови инжекции на европейския и световния пазар ще има покачване на инфлацията т.е. ще станем свидетели на до болка познатото ни

изяждане на спестяванията -

ситуация, която България преживя през 90-те години на XX век. Този сценарий на "печатане на пари" в еврозоната все още не е ясно приложен и трудно може да се предвиди дали най-големите играчи във валутния съюз на ЕС ще предпочетат да заложат на него (обезценяване на дълг посредством понижаване на стойността на еврото с пускане на нови и нови количества единна европейска валута на пазара) или пък ще заложат на затягането на коланите т.е. ограничаване на харчовете за по-продължителен период от време (фактическа дефлация с много малък икономически растеж за продължителен период от време).

При сценарий с инфлация доходите на населението у нас ще бъдат засегнати, смята проф. Минасян.

Именно

от гледна точка на доходите през последните пет-шест години нашата държава не се справя достатъчно добре,

твърди Кольо Парамов. Според него политиката на сваляне на държавния ни дълг и невземане на заеми от МВФ в момент, когато заради кризата от 2008 година лихвите по тези заеми бяха паднали до много ниски нива, е погрешна и тепърва българската икономика я чакат черни дни. С взети навреме външни заеми

можехме да развием реалната си икономика,

а не всички усилия да се хвърлят за „облагородяване" на нашите държавни ценни книжа. Сега опасността идва от факта, че реалното стопанство, реалното производство в България се задъхва и блокира, а пътят нататък е вътрешна рецесия и изолация плюс страхотно свиване на потреблението.

Според Емил Хърсев в момента

за обикновените хора сивата икономика се явява спасение.

Тя е сектор, в който неспособните да се реализират на урегулирания пазар могат да виреят. Сивата икономика обаче не е само икономиката на престъпността - тя е и икономика на домашното производство (например зимнина), което хем не се отразява като доход от държавата, хем обаче помага на много хора да живеят.