Икономистът Любомир Христов e кандидатът за вицепрезидент, който ще участват в кандидат-президентската надпревара с Меглена Кунева.
България е една от малкото страни, които имат фигура на вицепрезидент и това не е случайно. Според Кунева вицепрезидентът трябва да има голяма тежест, визия, и да покрие огромен кръг въпроси за доброто на цялата президентска институция, информира Агенция "Фокус".
Вицепрезидентът, който аз предлагам, е икономист. Икономическият фокус има много голямо значение за успеха на следващия мандат, каза Кунева. По думите й икономиката е навсякъде във въпросите, които трябва да се решат - необразованост на българските ученици, 40% от които не разбират това, което четат, здравеопазване, администрация и тн.
Икономистът беше описан като "граждански активен". По този повод бившият еврокомисар коментира: Взаимодействието между гражданските организации и институциите е условия за напредъка на България. Затова вицепрезидентът трябва да се институция, която да навлиза в дълбочина в диалога с организациите. Той е експерт със значими постижения в областта на финансите и макроикономиката, ще бъде в постоянна връзка с общините, ще подпомага привличането на инвестиции. Ще разчитам на него за активна дипломация в областта на правата на човека.
В събота в "Седмицата" на Дарик радио Кунева очерта профила на бъдещия си вицепремиер: Много сериозен, много дълбок, значим... Аз казах, че искам силно присъствие на необвързани хора около мен. Такъв е инициативният комитет в по-голямата си част... На мен са ми искрено интересни въпросите, свързани с безопасността, със сигурността, с тероризма, но не смятам да бъда допълвана в това отношение, това не е мое допълнение. Вицепрезидентът трябва да има значение за нацията, а не значение за мен.
Христов е председател на Института на дипломираните финансови консултанти. Той вече се обяви против инициативата на финансовия министър Симеон Дянков за въвеждане на фискален борд с аргумента, че това е "решение на проблем, който България няма". Според него подобен ход може дори да има обратни последици - риск от дестабилизиране и нарушаване на доверието в страната и политиката, провеждана от бъдещи правителства. Икономистът многократно призовава за истинска и ефективна реформа на публичния сектор, както и за премахване на административните пречките пред частния сектор.