Законопроектът за публично-частното партньорство мина на първо четене и в момента се обсъжда на второ четене в комисия на Народното събрание. Това обяви Пламен Моллов, председател на Парламентарната група на НДСВ и вносител на законопроекта, по време на конференцията "Възможности и перспективи за развитие на публично-частното партньорство в условия на криза. Работят ли моделите на публично-частно партньорство в български условия? Кои печелят от публично-частното партньорство?". Форумът се проведе днес в София с медийното партньорство на Econ.bg.

Публично-частните партньорства (ПЧП) станаха особено актуални в условията на финансова криза. Това не е изненада - публичните средства за извършването на услуги намаляват, а от друга страна ПЧП дават възможност да се повиши качеството на самите публични услуги. Този тип партньорства може да обхване широк кръг от дейности, но у нас липсва нормативна уредба за ПЧП. "У нас този тип сътрудничество има частична нормативна уредба. Има основно две форми на ПЧП - концесия и обществени поръчки", отбеляза Моллов.


С помощта на ПЧП могат да бъдат изградени и експлоатирани големи инфраструктурни обекти. Те дават възможност за добро сътрудничество между публичните интереси и бизнеса.

По отношение на тези схеми на сътрудничество между публичните партньори и бизнеса обаче битува известна негативна нагласа сред обществото. "Това се дължи най-вече на няколкото неуспешни опита за подобно партньорство", коментира Моллов.

Законопроектът предвижда срок на ПЧП от максимум 35 години, но този срок може да бъде удължаван. В него са изброени различни форми – като смесени дружества, договор за управление и други възможности, които не са изчерпателно изброени в закона. "Оставяме отворена вратата за икономически обоснованите схеми", обясни вносителят на законопроекта.

Обекти на такъв тип партньорства са имоти или части от имоти, които са държавна и общинска собственост.

Орган на управлението ще бъде специално създадена Агенция по ПЧП с принципал Министерството на финансите. „За прозрачността ще отговаря публичен регистър на ПЧП”, допълни Моллов.

Според предложенията на вносителите критериите при определяне на кандидатите ще бъдат икономически изгодната оферта от една страна и най-ниската цена, от друга.

Само административен акт може да върне доверието в ПЧП, особено по време на криза. Законът е в приоритетната програма за този мандат на Парламента и се надявам да бъде приет, обяви в заключение Пламен Моллов.

Други новини от днешния форум за ПЧП ще откриете в секцията "Още по темата" под материала.