България вече има ново правителство с премиер Пламен Орешарски. В тази връзка отново на преден план излизат мерките, които трябва да предприеме кабинетът за подпомагане на икономическия растеж и доходите на хората, като дискусия представлява и увеличаването на минималната работна заплата (МРЗ). От КНСБ предлагат няколко неотложни мерки, които споряд тях правителството трябва да предприеме.

Според синдиката минималната работна заплата трябва да се увеличи на 340 лв. от 1 юли 2013 г., както и да се въведе необлагаем минимум за доходите до размера на минималната надмица и успоредно повишаване на тавана на социално-осигурителния доход – до 2500 лв.

КНСБ иска още увеличаване на годишната квота на необлагаемите ваучери за работническо хранене от сегашните 160 млн.лв. на 240 млн.лв. – от 1 юли 2013 г. Друго предложение е изплащане на добавка от по 30 лв. на месец към обезщетенията за безработица с размер до 200 лв. месечно, както и диференцирано еднократно плащане към пенсиите до 200 лева.

От синдиката настояват за увеличение от началото на юли тази година на обезщетението за отглеждане на малко дете до 2 г. възраст на 310 лв., както и повишаване на натуралния размер, служещ за база при определяне на целевите помощи за отопление за новия отоплителен сезон 2013-2014 г. на 500 квтч. 

За да бъдат  реализирани по-долу посочените мерки, трябва да бъде ревизиран Държавния  бюджет за 2013 г., посочват от синдиката.

Що се отнася до мерките през 2014 г., които според КНСБ правителството трябва да предприеме, това са изработване на механизъм за ежегодно договаряне на МРЗ, който да се опира на социални и икономически критерии и показатели за съотношение (спрямо линията на бедност, средната работна заплата). КНСБ искат още от 1 януари 2014 г. да се договори нов размер на минимална работна заплата, с цел постепенно доближаване до съотношение 50% спрямо средната работна заплата.

Освен това се предлага ръст с не по-малко от 10% на средствата за работни заплати за всички бюджетно финансирани дейности от началото на 2014 г., както и ревизия на въведения от предишния кабинет „нов модел на заплащане на служителите в държавната администрация” и гарантирано нарастване на работните заплати във всички структури на държавната администрация.

Увеличаване на делегираните бюджети в средното образование с 18%, с оглед да се гарантира 14% ръст на работните заплати,  изграждане и модернизиране на съществуващата материално-техническа база и повишаване качеството на предоставяните услуги и подкрепа и стимулиране на колективното трудово договаряне в реалния сектор чрез нормативни промени са част от неотложните мерки, предложени от синдиката.

Те искат още нормативно регулиране правата на ранно пенсиониране при адекватен размер на пенсиите, в зависимост единствено от приноса им като стаж и осигурителен доход  на работещите от първа и втора категория труд.

Припомняме, че работодателските организации и някои икономисти твърдо се противопоставят на увеличаването на минималната работна заплата.

Бизнес

КНСБ обаче предлагат и мерки, насочени към бизнеса и макроикономическата ситуация в страната. Те искат промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП): улеснен достъп на повече фирми до процедурите, в т.ч. малки и средни предприятия; недопускане на фирми, нарушаващи трудовото законодателство и минималните договорени трудови стандарти; при поръчки за бързо оборотни стоки да се дава предимство на преките производители; промени в закона, недопускащи неговото заобикаляне, когато се изпълняват поръчки между свързани лица.

КНСБ предлга също избор на членовете на т.н „регулатори” от парламента. Осигуряване на ефективен обществен контрол върху дейността на регулаторите – обществени надзорни съвети с право на отлагателно вето върху непрозрачни и необосновани проекторешения на регулаторите.

Според синдиката са нужди промени в Закона за защита на конкуренцията за равноправно третиране от големите търговски вериги на българските производители спрямо чуждестранните такива. Равноправно третиране спрямо входните такси, търговските отстъпки и сроковете на плащане. За бързооборотните стоки да се договаря преобладаващо присъствие на тези от български произход.

Недопускане на офшорни фирми до участие в приватизация и до търгове по ЗОП, искат още от КНСБ, които предлагат още увеличаване капитала на Българска банка за развитие.Според тях банката трябва приоритетно да предоставя средства за банката по инициативата „Джереми“ за преференциално кредитиране на МСП. Създаване на преференциални кредитни линии за експортноориентираните производства. Използване на офисите на „Български пощи“ ЕАД за създаване на клонова мрежа на ББР.

Енергетика

КНСБ иска спешни мерки за оздравяване на енергетиката и изготвяне на балансирана и съгласувана програма за параметрите в енергийния сектор за новия регулаторен ценови период 01.07.2013 – 01.07.2014г.

Тточна преценка на мястото на българските ТЕЦ, а оттам и на въгледобивните дружества в регулирания пазар (енергийния микс) и за мерките, които биха позволили тяхното излизане на свободния пазар, предлагат от КНСБ.

Други мерки са: решаване на проблема с цените на българските въглища и радикално намаляване на такса пренос за износ на електроенергия за осигуряване натоварването на енергийните мощности и на въгледобива.

Създаване на фонд „Зелена енергия“, с оглед премахване на добавката за „зелена енергия и предоговаряне на условията за изкупуване на енергия от двете американски централи с оглед премахване добавката за „невъзстановяеми разходи" са други мерки на КНСБ.

Предоставяне на преференции за изкупуване на ток само за високоефективни когенерации за намаляване на добавката за „кафява енергия“. Договаряне на дерогация по квотите за въглероден диоксид, с оглед даване на възможност за инвестиции в очистващи инсталации, както недопускане фалит на „НЕК” ЕАД, искат от синдиката.