Синдикати и работодатели отново застанаха на противоположни позиции относно казуса с увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) на фона на гласуването на кабинета на Пламен Орешарски.

Не смятаме, че има условия за увеличаване през тази година допълнително на минималната работна заплата. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев пред TV7. Той припомни, че преди няколко месеца тя е била увеличена значително на 310 лв.

„Не смятам, че това е първото нещо, с което трябва да се занимава кабинета“, каза по въпроса още Велев.

От АИКБ предлагат минималната работна заплата да се договоря между работодатели и синдикати по икономически дейности., т.е. да е диверсифицирана по професии. Велев даде пример за разликата между секторите на енергетиката, ИТ и финансите и този на текстилните предприятия, търговията и селското стопанство. По думите му 310 лв. не е никакво ограничение за първите, където най-малко взимат около 500-600 лв., докато за вторите минималната заплата е близка около средната.

Николай Ненков, вицепрезидент на КНСБ, заяви от своя страна, че от синдиката не са съгласни със замразяването до края на годината на минималната надница и договарянето по сектори. Относно въпроса за минималната работна заплата винаги имаме противоречие с работодатели, заяви още той.

„Ние смятаме, че трябва да има една долна граница, която да защитава работещите се, а от там нататък по браншове и сектори нека се договаря минимална работна заплата“, каза Ненков. Тя обаче трябва да бъде над тази, която е обща за страната, поясни още той.

По думите на Николай Ненков минимална заплата трябва да бъде увеличена на 340 лв. от 1 юли.

Ние нямаме предложение, разбира се, тя да е 1000 лв.

От синдиката смятат, че МРЗ трябва постепенно да бъде увеличена, за да стигне 50 на сто от средната работна заплата.

По думите на Велев обаче увеличаването й хората няма да станат по-богати, а ще бъдат по-бедни, защото ще останат без работа. Според него създаването на толкова висок праг, ще попречи на наемането на работници с ниска квалификация в провинцията, в малките населени места и в някои сектори, които няма да могат да си намерят работа и ще трябва да зависят от социални помощи. По думите на председателя на АИКБ това ще коства много както на бизнеса, така и на хората.

„Начинът да станем по-богати е да работим по-добре, като създаваме условия на бизнеса да създава работни места", заяви още той.

В България за 4 години се загубиха на 400 хил работни места, заяви Велев. По думите му една от причините за това е увеличаването на минималната работна заплата.По думите му такова повишение ще засегне главно работещите в сферите на текстила, търговията и селското стопанство.

От КНСБ обаче не смятат, че МРЗ е факторът за съкращаване на служители. По думите на Николов минималната надница се съобразява с жизнения минимум и с издръжката на живот.

По думите на Васил Велв неотложните въпроси за проблемите в енергетиката и в някои държавни компании. От АИКБ са на мнение, че възможно най-бързо новото правителство трябва да се справи с регулирането и разграждането на изкуствено създадените монополи.

Проблемът с квалифицирани служители също беше поставен. "Важно е и да се промени образованието", добави Велев, защото не е нормално то да продължава да бълва безработни. Той посъветва бъдещото правителство сериозно да подходи към текущите и бъдещите оперативни програми, за да не се загубят милиони, които са жизнено важни за страната.

И работодатели, и синдикати са на мнение, че трябва възможно най-бързо да се възстанови бизнес средата у нас, за да се прекрати изчезването на средната класа. Те постигнаха консенсус и спрямо спорния закон, известен като "Яне Янев", който задължаваше участниците в тристранния съвет да декларират имуществото си. Според тях той е бил поръчков и трябва възможно най-бързо да бъде премахнат.