Между 800 млн. и 1,2 млрд. лв. ще бъде размерът на неусвоените европейски средства по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), заяви днес (29 ноември 2012 г.) Свилен Колев, представител на Движение "Модерна България". Това предаде БГНЕС.

Според него загубата на средства ще дойде както от прилагането на правилото N+2, така и от факта, че се плащат авансови средства по проекти на общините, за които все още не е ясно, че ще има финансиране.

Преди време България поиска от Европейската комисия (ЕК) прехвърлянето на средства от непопулярните мерки на ПРСР към общинските такива. Колев, който преди време беше част от ръководството на Държавен фонд "Земеделие", информира, че докато се чака одобрението на Комисията за преразпределението на парите, вече се правят разплащания по въпросните общински проекти. По този начин е налице рискът, ако ЕК не се съгласи да се осъществи прехвърлянето на тези средства, те ще трябва да се платят от държавния бюджет.

Според експерта може много лесно да се изгради електронно правителство в областта на земеделието, която да облекчи процедурите за кандидатите. Освен това той смята, че и по ПРСР трябва да се осигури източник за предварително финансиране за всички бенефициенти с проекти до 100 хил. лв. А за тези до 200 хил. лв. държавата трябва да осигурява възможност администрацията да подготвя нужните документи за кандидатстване. Реално това в момента се случва чрез Националната служба за съвети в земеделието, но не за всички мерки по програмата.

От Движение "Модерна България" са изчислили, че около 1 млрд. лева годишно се губят заради грешки поради липса на достатъчно опит на работещите в държавната администрация. Затова според тях трябва да се създаде "предварително училище" за новите ръководни кадри в администрацията, като обучителният период трябва да е не по-малък от 6 месеца.

Според тях България може да договори увеличаване на субсидията за развитие на рибарството и аквакултурите за следващия програмен период и парите за този сектор могат да достигнат до общо 300 млн. евро. От движението смятат, че трябва да се предвидят субсидии за зарибителен материал при стартирането на всеки проект в сектора и че трябва да има и източник на предварително финансиране.

Експертите твърдят още, че има нужда от създаването на стратегия за напояването още преди началото на следващия програмен период (2014-2020 г.), за да може след 2014 с европейски средства да могат да се финансират дейностите по нея.