Само за три месеца - от март 2022 г. насам, инфлацията, предизвикана от войната, е довела до бедност 71 милиона души, сочат данни на Програмата на ООН за развитие.

"Въздействието върху равнището на бедност е драстично по-бързо от шока, предизвикан от пандемията COVID-19", заяви световната агенция за развитие, писа БГНЕС.

Анализът на 159 развиващи се страни показва, че повишаването на цените на суровините вече има непосредствено и опустошително въздействие върху най-бедните домакинства, като ясно изразени горещи точки са Балканите, държавите от региона на Каспийско море и Африка на юг от Сахара.

"Безпрецедентният скок на цените означава, че за много хора по света храната, която са могли да си позволят вчера, днес вече не е достъпна", заяви ръководителят на UNDP Ахим Щайнер.

"Свидетели сме на тревожно нарастващо разминаване в световната икономика, тъй като цели развиващи се страни са изправени пред заплахата да бъдат изоставени, докато се борят с продължаващата пандемия COVID-19, смазващите нива на дълга, а сега и с ускоряващата се хранителна и енергийна криза", каза той.

В доклада се посочва също, че целевите парични преводи са по-справедливи и икономически ефективни от общите субсидии.

"Макар че общите енергийни субсидии могат да помогнат в краткосрочен план, в по-дългосрочен план те увеличават неравенството, изострят допълнително климатичната криза и не смекчават непосредствения удар от повишаването на разходите за живот толкова, колкото целевите парични преводи", заяви авторът на доклада Джордж Грей Молина, който е и ръководител на отдела за стратегически политически ангажименти на UNDP.

"Те предлагат известно облекчение като бърза превръзка, но рискуват да причинят по-тежки щети с течение на времето", каза той.

По данни на Световната банка само пандемията от COVID-19 е довела до 50-годишен връх на дълга в развиващите се страни, който надхвърля повече от два и половина пъти приходите им.

Държавите, които са изправени пред най-драстичните последици от кризата по всички линии на бедност, са Армения и Узбекистан; Буркина Фасо, Гана, Кения, Руанда и Судан в Субсахарска Африка; Хаити в Латинска Америка; Пакистан и Шри Ланка в Южна Азия.

В Етиопия, Мали, Нигерия, Сиера Леоне, Танзания и Йемен въздействието може да бъде особено силно при най-ниските граници на бедност, докато в Албания, Киргизия, Молдова, Монголия и Таджикистан ударите могат да бъдат най-силни.