Правителството одобри проект на Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, който ще създаде единна нормативна база за изпълнението на Националната програма за училищно образование и предучилищно възпитание и подготовка (2006-2015 г.).

Целта е системата да бъде адаптирана към промените в обществените отношения и модернизирана според новите информационни и комуникационни технологии, за да се подобри образователният процес, съобщи правителствената информационна служба.

Новата образователна структура включва две степени - основно образование от начален (I-IV клас) и прогимназиален етап (V-VII клас), средно образование от първи гимназиален (VIII-X клас) и втори гимназиален етап (XI-XII клас). Основно образование се завършва след VII клас, а VIII клас е предвиден за интензивно чуждоезиково и компютърно обучение и/или за професионална подготовка за всички ученици. Задължителното образование се завършва след X клас, а в последните две години трябва да се постави акцент върху профилираната и професионалната подготовка. В края на всеки етап на образование е планирано провеждането на национално външно оценяване.

Проектът на закон съдържа подробна уредба на правата и задълженията на участниците в образователния процес. Повечето от нормите съществуват и сега, но в подзаконови актове. Новите дисциплинарни мерки са свързани с извършване на дейности в полза на училището в извънучебно време, отстраняване от училище, отстраняване от час, намаляване на поведението. Създадена е и подробна уредба на процедурите за налагане на отделните наказания и мерки, като е гарантирана възможността на ученика и неговите родители да участват в процедурите и да изразяват мнение.

Предвижда се в края на всеки клас, както и при завършване на етап и/или степен на образование, класният ръководител да изготвя характеристика с преценка за развитието на всеки ученик и с препоръки за насочването му към различни форми на допълнителна работа.

Аналогично на уредбата на правата и задълженията на учениците, проектът на закон посочва ясно и правата и задълженията на учителите – задължение за явяване в облекло или във вид, съответстващи на добрите нрави, забрана за внасяне на оръжие, алкохол, за употреба на мобилен телефон в час и др.).

За първи път са уредени подробно допълнителните права и задължения на класния ръководител, както и основните моменти от новия модел за кариерно развитие на учителите в съответствие със заложеното в Националната програма. Предвидени са 5 учителски длъжности - младши учител, учител, старши учител, главен учител, учител методик. За условията и реда за заемане на учителска длъжност, в това число за провеждане на конкурс, за правата и задълженията за всяка учителска длъжност и квалификацията на учителите е предвидено издаването на подзаконов нормативен акт.

В законопроекта, отново за първи път, е отредено място на родителите като участници в образователно-възпитателния процес. Регламентирана е и възможността те да ползват специален родителски отпуск в размер на 8 часа годишно, за да посещават училището на детето си.

Статутът на директора е уреден в съответствие с основните положения, предвидени в Националната програма. Предвиден е 5-годишен мандат за заемане на длъжността, без ограничение в броя на мандатите. Въведено е изискване за придобиване на директорска правоспособност в Националния институт за обучение на директори, а също и годишна атестация на директора.

В проекта е уредена възможност за изграждане на училищни съвети като колективни органи за контрол на управленската дейност на училището. Определени са съставът, начинът на формиране и правомощията на училищния съвет.

Проектозаконът е публикуван в интернет страницата на МОН през февруари т. г.

Министърът на образованието Даниел Вълчев каза пред журналисти, че разпоредбите в проектозакона, които са свързани с дисциплината в училище, характеристиките, новите видове наказания и правомощия на учители и отговорности и права на родителите, ще бъдат в сила от 15 септември. Той изрази надежда, че в понеделник проектозаконът ще бъде внесен в Народното събрание. Министърът не уточни как ще влязат разпоредбите за дисциплината в сила, ако проектозаконът не бъде приет в рамките на този мандат. По думите му днес не е бил дискутиран въпросът с присъствието на религиозна символика в училище. Според социологическо проучване огромната част от българите подкрепят разбирането, че училището не е място за религиозна пропаганда или за присъствие на религиозна символика, изтъкна Вълчев.