От 1 октомври ще пазаруваме с торбички от нишесте, вместо с досегашните тип "потник". В момента т.нар. биоразградими опаковки, които се правят главно от скорбяла и целулоза, са доста по-скъпи от тънките полимерни торбички и затова се използват крайно рядко. Те заемат по-малко от 1% от всички използвани полимери, докато другите опаковки надвишават 1,5 млн. броя за година. Според асоциация „Полимери" месечно на българския пазар се използват 350 тона от тънките торбички.

Според промените в Наредбата за продуктовите такси за масово разпространените отпадъци обаче, след два месеца „потниците" ще се облагат с прогресивно растяща такса. Тя ще започне от 15 ст., догодина ще скочи на 35 ст., а до 2014 година ще стигне 55 ст. Таксата ще плащат всички производители, търговци и вносители на подобни торбички. Това ще се отрази и на обикновените потребители, припомнят от екоминистерството.

Според зам.-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева, в момента в страната има не повече от две фирми-производители на биоразградими опаковки. С въвеждането на новите такси, техните производства щели да станат конкурентноспособни и хората ще могат масово да ги използват. Освен това, много други фирми вероятно щели да се пренасочат към тяхното производство, съобщи в. "Монитор".

Според Манева, Наредбата изобщо не засяга биоразградимите опаковки, които са по-плътни от приетата за таван дебелина от 15 микрона.

"Ако няма продуктова такса за екоопаковките, те успешно ще се конкурират с „потниците". Биоразградимите с добавен полиетилен ще излизат 4-5 ст., а компостируемите - 15-16 стотинки", твърди един от производителите им - Стилиян Първанов. За изработването на компостируемите торбички се използва скорбяла, целулоза и глицерин. Само за 11 седмици те се разграждат напълно, но цената е от четири до осем пъти по-висока от стандартния полиетилен, твърди той.

Тънките торбички замърсяват изключително много околната среда и изобщо не подлежат на преработка. В държави като Германия, Австрия и Швеция рециклирането на пластмасови опаковки достига до 80% и там нямало екотакса. Според "Полимери" у нас обаче на повторна преработка подлежат едва 20% от торбичките. Основна причина за ниския процент е неработещото разделно събиране на отпадъците.

През първите месеци министерството ще следи какво се случва с торбичките и вероятно след това прогресивната продуктова такса ще бъде въведена и за по-дебелите торбички.

Зам.-министър Манева твърди, че в ЕС почти никъде не се използват административни забрани, а околната среда се опазва чрез различни икономически механизми. От въвеждането на таксата в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) се очаква да постъпят 100 млн. лв., но целта не е попълване на бюджета, а опазване на природата, смята още. Манева.