Националният план за възстановяване и устойчивост на България се превърна в една от ключовите теми в политическия живот през последните месеци. Първите процедури вече бяха отворени, а „до дни“ България очаква и първото плащане по него от Европейската комисия. В същото време изготвянето на нужните законопроекти за второто плащане бе сред водещите приоритети на служебния кабинет, но приемането им не изглежда особено важна задача за новите депутати.

За работата по Плана, координацията между министерствата, оперативните програми и присъединяването на България към ОИСР и еврозоната говорим със служебния заместник министър-председател по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Той е иĸoнoмиcт в Aвcтpийcĸия инcтитyт зa иĸoнoмичecĸи изcлeдвaния (WІFО) и дoĸтopaнт и пpeпoдaвaтeл във Bиeнcĸия иĸoнoмичecĸи yнивepcитeт. Paбoтил e в Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa и e чacт oт трети служебен кабинет на президента Румен Радев.

Г-н Пеканов, кога се очаква финалното одобрение на първото плащане по Плана за възстановяване?

Финалното одобрение вече бе дадено преди месец. В момента текат технически процеси и най-вероятно тази седмица парите ще бъдат преведени по сметка на Министерството на финансите. Така както функционира, Европейската комисия проверява изпратените заявления за плащане. Ние изпратихме такова за първото плащане в края на август и на 7 ноември бе одобрено от Европейската комисия. Оттук нататък българската държава си е свършила работата и Европейската комисия е одобрила плащането.

След това има процес, в който всички други страни членки също се запознават с изпълнените задачи. Това се случи в края на ноември и те също дадоха своето съгласие и сега вече физически просто очакваме парите да бъдат прехвърлени. Няма нищо, което българската държава да прави в момента активно. Просто се чака Европейската комисия да действа. Не би трябвало да има пречка и в следващите дни парите ще бъдат вече в Министерство на финансите.

По второто плащане обаче работата изглежда доста и проблемите са по-големи. Остават още доста неизпълнени цели.

Действително това е най-голямата комбинация от мерки, които трябва да се изпълнят – 66 на брой, от които 22 обхващат решения на парламента, а останалите са или инвестиционни проекти, или различни видове промени в нормативни актове, различни видове стратегии. В следващите дни много от тях ще бъдат изпълнени. Миналата седмица, например, бе завършена интеграцията на енергийния пазар с Гърция. Това е един от компонентите, който е изпълнен. Важни елементи от мерките, например, на Министерство на образованието, на Министерство на здравеопазването са пред финализиране. Очаквам следващата седмица да приемем на Министерски съвет Националната стратегия за борба с рака. В същото време се финализира и Националната стратегия за дългосрочните нужди на сектор здравеопазване. Това са различни видове стратегически документи, които се изискват от нас. Не очаквам кой знае какво забавяне при тях. Дали ще бъдат направени до края на декември, или началото на януари, няма голямо значение, но те са на финалната права.

Друг тип мерки, които също са пред финализиране, са стартът на кандидатстването по различни програми. Пример е програмата за енергийна ефективност. Насоките за кандидатстване за жилищни и нежилищни сгради бяха публикувани за обществено обсъждане. Обсъдили сме ги вече с всички заинтересовани страни. Изпратени са на Европейската комисия и очакваме от тях обратна връзка дали спазват техните изисквания. Очаквам през декември да бъде публикувана процедурата по кандидатстване за енергийна ефективност за жилищни сгради, която ще тече в следващите месеци, а в началото на януари – и за нежилищни сгради. В същото време чакаме да дойде от Европейската комисия и финално „да“ по отношение на проекта за външното изкуствено осветление, така че по всички инвестиционни проекти се движим и мисля, че в следващите седмици ще има напредък.

Има и такива, при които действително има идентифицирано забавяне, което може да се окаже предизвикателство. Например в сектор „Енергетика“, както и в сектор „Транспорт“, при който обществените поръчки се забавиха, тъй като трябваше предварително да изясним с Европейската комисия каква регулация трябва да се спазва по отношение на държавните помощи. Тези проекти вече имат изпратена нотификация към Европейската комисия. Това е нещо нормално – когато има казус с държавни помощи, Европейската комисия трябва да разгледа казуса и да ни каже дали в става въпрос за държавна помощ.

А тези проблеми с обществените поръчки в транспорта изчистени ли са?

Да, те са изчистени, но това натрупва забавяне в самата процедура.

Имате ли някакви опасения за административното изпълнение на Плана – било като проблеми в държавната администрация или при фирмите?

За съжаление, да. Планът за възстановяване и устойчивост е нов инструмент и всички страни се учат. При нас някои институции сега се учат. Виждат се трудности в министерствата, които до момента не са работили с европейски програми – те нямат този опит с европейски средства. Освен това, механизмът е доста по-сложен, тъй като не става въпрос само за стария подход за усвояване на определени средства, а за гарантиране, че тези средства ще доведат до някакъв резултат след например три години, когато трябва да ги докажем.

Но дори и тези, които имат опит – например МРРБ, които се справят, според мен, доста адекватно – там също има забавяния. Когато искаме да пуснем програмата за енергийна ефективност, ние трябва отсега да сме сигурни, че тя ще постигне заложените резултати – в случая – повишаване с 30% на енергийната ефективност на сградите. Това включва обследване в началото и в края, за да се докаже тази ефективност. Това е нещо, което е ново, и всички министерства сега се учат как ще доказват дали са сигурни, че днес, когато ще започне проектът, той ще постигне дадената цел.

Кои са министерствата, които изпитват най-големи проблеми?

Най-големи трудности изпитват министерства, които за първи път ще усвояват европейски средства.

Транспортното и енергийното министерства такива ли са?

В транспорта забавянията са по линия на държавната помощ. Там не бих казал, че са от липса на капацитет. Там проектите винаги са сложни, защото например в случая със закупуването на нови жп машини трябва да се уточни дали държавата директно подпомага БДЖ по този начин и трябва да се докаже, че това няма да попречи на конкуренцията в бъдеще, когато бъде либерализиран пазарът.

В сектор енергетика, да, досега не е имало особен ресурс, който да отива към това министерство, така че там със сигурност има трудности.

Съществува ли риск от загуба на средства, ако България се забави с изпълнението на целите по второто плащане?

По отношение на второто плащане не съществува риск, тъй като то ще дойде, когато бъдат изпълнени всичките цели и когато бъдат приети законите, така както трябва да бъдат приети. Разбира се, забавянето води до забавяне във времето на всички други етапи. Времевият хоризонт, който ни притиска, е завършването на всички процеси до 2026 г. Дали другото плащане ще се случи в началото на следващата година, или по някое време през пролетта – това не е притискащо, но трябва да си даваме сметка, че започваме да се бавим със следващите етапи.

Преди месец енергийният министър заяви, че се обмисля България да не работи заедно с Европейската банка за възстановяване и развитие в частта на енергетиката в Плана за възстановяване. Вие знаехте ли за проблемите между двете страни и какво е мнението Ви за казуса?

Знам за казуса. Имаше няколко срещи, като темата беше в обхвата на договора за техническа помощ, която ще ни предоставя ЕБВР – дали той да е в тясна спецификация или да бъде по-общ за енергийната сфера. След това имаше още срещи и аз съм уверен, че ще продължим да работим с тази банка, която ни е партньор.

С други думи – договорът между двете страни все пак ще бъде подписан?

Да. Смятам, че казусите ще се изчистят. Те бяха по отношение на това какво ще включва техническата помощ и смятам, че ще се намери решение.

Министър Христов заговори и за смяна на проекта с батерии в Плана за възстановяване. Това възможно ли е да се случи на този етап?

Аз самият и преди съм изразявал умерен скептицизъм дали в този си размер този проект може да се реализира. Ние обаче, като служебно правителство, имаме определен хоризонт и трябва да действаме в рамките на така зададения план, защото Планът бе подписан от редовния кабинет едва през май и беше важно да стартират всички тези много важни проекти в сферата на образованието, социална сфера, енергетика и много други. Не е имало до момента възможности за промени по Плана.

През следващата година обаче ще бъде представен новият инструмент REPowerEU. По него ще се предоставят допълнителни средства от Европейския съюз за енергийни проекти и това ще дойде като допълнителна глава в Плана за възстановяване и устойчивост на всяка една страна членка и всички тогава ще имат някаква възможност да прелокират средства и да променят нещо, ако искат. Така че това е дискусия, която предстои да водим. Инструментът обаче още дори не е приет – предстои да се обсъжда в Европейския парламент, след това е нужно и решение от Европейската комисия. Чак след като знаем детайлите по него, ще има смисъл да водим такива дискусии за промени.

Досега водени ли са преговори с Европейската комисия за промени?

Не. До момента няма такъв механизъм, по който да се променя Плана. В момента дискусиите, които се водят, са как да изпълняваме мерките, които са заложени.

През лятото средствата по Плана за възстановяване бяха намалени с около 1 млрд. лв. От този инструмент, за който говорите ли, ще търсим как да бъде компенсирана тази сума?

Действително ще получим допълнителни средства от REPowerEU, като все още се уточнява финалният им размер. След това ще можем да преценим колко от проектите, за които няма финансиране в тази версия на Националния план заради намаляването на средствата, ще могат да бъдат прехвърлени в новия инструмент и дали искаме те да бъдат прехвърлени.

Според мен, ако средствата не стигат, дългосрочно другият вариант, който е възможен и смятам, че е полезен, е проектите да се дофинансират през държавния бюджет. Други страни също правят това и аз смятам, че това е правилният подход. За да не гледаме на това просто като на едни европейски пари, е добре те да бъдат обвързани и с национален ресурс.

Каква е приблизителната сума, която България ще получи по REPowerEU?

Това са предварителни изчисления, но около половин милиард евро.

Вие бяхте привърженик на нисколихвените заеми към Плана за възстановяване, но България така и не посегна към тях. Още ли сте на същото мнение?

От една страна, от практична гледна точка, виждам как дори със средствата по сегашните проекти някои министерства имат трудности. А с този нов обем работа, без да сме назначили допълнителни кадри и без да има допълнителни дирекции с фокус върху Плана, няма да е много лесно. Тоест абсорбирането на тези средства в кратки срокове със сигурност ще бъде предизвикателство пред страната.

От друга страна, обаче, навлизаме в среда, в която ще има повече смисъл да се възползваме от тези нисколихвени заеми, защото условията на международните финансови пазари ще се затягат все повече заради покачващите се лихви. Тоест, миналата година резонът да поискаме заемите беше по-малък, защото тогава можехме да получим заеми с почти нулеви лихви, докато сега вече знаем, че това няма да е така през следващите години. В същото време условията на заемите по Плана ще продължат да бъдат изключителни добри.

Миналия месец признахте за риск да бъде загубено европейско финансиране за последния етап от магистрала „Европа“. Какво се прави по въпроса и съществува ли още такъв риск?

Беше взето решение на 6 декември, с което упълномощихме управляващия орган на програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ да предостави тази безвъзмездна помощ на АПИ, която е по тези договори, с което това вече може да се верифицира като разход. За тази година няма риск от загуба на средства.

Остана само една оперативна програма за одобрение от новия програмен период. Какво се случва с нея?

Това е програмата за развитие на регионите. Тя е ключова и беше изпратена в средата на ноември към Брюксел и след дълги дискусии и изчистване на техническите параметри тя ще бъде одобрена до края на тази година.

На какъв етап е свършената работа по присъединяването на България към ОИСР?

За мен този процес е много важен. Имаше леки спекулации през август, но смятам, че служебният кабинет върши тази работа изключително адекватно. Ние реорганизирахме междуведомствената работна група, след което тя започна да работи по изготвянето на т. нар. първоначален меморандум. В него страната ни индикира по всеки един от инструментите – правните регулации на ОИСР – къде стои. Някои от тях вече сме ги изпълнили, без да сме член на ОИСР. За други ще трябва да се правят законови промени. Всички министерства в този първоначален меморандум докладват къде стоят спрямо правната рамка на най-развитите страни.

В началото на ноември – с два месеца по-рано – успяхме да приключим този първоначален меморандум и да го изпратим. В момента ОИСР го разглежда и ще ни върне обратна връзка – да кажат кои регулации изпълняваме и кои – не. Тези, които не изпълняваме, ще трябва в следващите години да ги подобрим, за да отговарят на тяхната законодателна рамка, за да хармонизираме регулациите си спрямо тези на ОИСР и тогава България ще може да стане член. Така че работата върви и тя върви точно по начина, по който трябва.

Съществува ли хипотезата да ни върнат отговор, че изпълняваме всички критерии?

Иска ми се да е така, но не ми се струва реално. Най-вероятно дори и част от членовете в даден момент едва ли изпълняват всички. Доколкото знам, те са над 140 правни инструмента – регулации по всякакви възможни теми – транспорт, околна среда, здравеопазване, образование. Едва ли отговаряме на всяка една от тях и законодателната ни рамка със сигурност има нужда от подобрение.

Вие сте част и от Координационния съвет за въвеждане на еврото и предполагам работите по проекта на Закона за еврото. Докъде стигна работата там и кога може да бъде публикуван проектът?

На първо място, Законът за въвеждане на еврото е изключително важен и труден закон, защото съдържа всички постулати и принципи, по които ще се действа при въвеждане на единната валута. Той обикновено се приема едва след като вече е получено одобрението от Съвета на ЕС, което при зададените така рамки трябва да се случи през лятото догодина. В началото на ноември публикувахме концепцията на закона, където са заложени основните принципи – че не трябва да се вреди на потребителите и фирмите при изчисляването на валутния курс, принципите за информация, за продължаване на действието на договорите, както и много други правни принципи. Беше важно да запознаем с тях банковия сектор, търговския сектор и те да ни дадат обратно коментари, за да можем ние при изработването на Закона за еврото да ги вземем предвид. Това създава и правна сигурност за всички тези субекти – те вече разбират каква ще е рамката, която ще се спазва при влизане в еврозоната.

В същото време ние работим и по другите закони, за които, така да се каже, бързаме повече. Промените в тях трябва да се случат преди България да поиска извънредния конвергентен доклад. Миналата седмица на Министерски съвет приехме Закона за мерките срещу изпирането на пари – това е закон, който трябваше да бъде подобрен и се надявам парламентът да го разгледа в най-бърз порядък. Той е част от ангажиментите, които сме поели, влизайки в ERM-2. Той е задължителен за влизането в еврозоната.