5 пъти намалели лозята у нас за последните 20 години. Отглежданите реално лозя у нас са на площ около 28 хиляди хектара при потенциал за 63 хиляди хектара. Това каза в ефира на БНР БНР Петьо Бошнаков, председател на новосъздаденото Националното сдружение на българските лозари.

Сред причините за това са загубата на пазари и преструктурирането на лозарските стопанства от високодобивни към висококачествени. „Но главен проблем е липсата на политика от страна на държавата“, твърди Петьо Бошнаков. По думите му в този период на пазара са навлезли страни, които преди това изобщо не са били на винената карта. „Броят на лозарските стопанства намалява, а броят на избите се увеличава, което е показателен процес, че все повече лозари завършват своя цикъл на производство и се превръщат във винари“, коментира Бошнаков. Като положителна тенденция той открои увеличаването на броя на малките регионални изби, които представляват даден регион и произвеждат продукция от собствени лозя. „А не, както беше преди години, големите винопроизводители да изкупуват и да произвеждат масов еднороден продукт.“ През последните години обаче липсват инвестиции в сектора, отбеляза още Петьо Бошнаков.

Парадкосалното е, че българският гроздопроизводител получава субсидия, каквато получава и един декар пасище и никакви други възможности. Бошнаков определя състоянието на секторите лозарство и винарство като тежко.

Лозарите не са достатъчно добре представени в Националната лозаро-винарска камара, смята Петьо Бошнаков. По думите му новото сдружение има много членове и голяма енергия нещо в сектора да се промени.

Кадрите в лозарството трудно се задържат и обучават, очерта друг проблем. „Основно разчитаме на хора в преклонна възраст, които имат опит, млади хора нямаме реалната възможност да ги задържим поради ниските доходи в сектора.“

Освен това на фона на липсващата държавна политика родните лозари са подложени на силната конкуренция на съседните страни и на натиска от нерегламентиран субсидиран внос на вино от други европейски страни. Схемата – влизат наливни вина, които се добавят към местни в позволения от закона процент, уточни Петьо Бошнаков.

„Има значителни пропуски по отношение на контрола. Внася се и грозде от съседните страни, които конкурират местното производство. „Много често грозде се вкарва като десертно, а след това се продава като винено на регионалните тържища. падът в изкупните цени на едро е над 50% за последните години, каза още Бошнаков. „Такива цени, каквито са в момента, на пазара на грозде не е имало през последните 20 години. Въпреки че драстично са нараснали всички разходи по отношение на производството.“

Според Петьо Бошнаков лозарството може да задържи повече хора в селските региони. „Има и голяма културна ценност и възможност за развитие на туризъм. Този сектор е лицето на една държава.“