Може да звучи като странно нещо, когато става дума в конституцията на дадена държава да бъде включено правото на плащане в брой.
Но дебат дали да направи точно това е влязъл в предизборната кампания на Австрия.
Австрийската народна партия (АНП) наскоро направи предложението като част от кампанията си за парламентарни избори в края на септември, за които тя има водеща анкета.
Това доведе други партии, макар и скептично настроени към предложението на АНП, да хвалят ангажимента си към плащането в брой като левоцентристките социалдемократи (СПА) да поискат премахване на таксите, начислявани в касовите точки.
И не е трудно да разберем защо всички големи партии виждат защитата на парите като средство за победа във вота.
“В Австрия отношението се променя бавно”, заяви служител на Weinschenke, ресторант за бургери в центъра на Виена, пред AФП.
Жената, която е на около 30 години, дала само първото си име Виктория, казва, че предпочита да използва пари, защото “не оставяш следа”.
Експертът по финансово право Вернер Доралт казва, че австрийците отдават висока стойност на неприкосновеността на личния живот и се предпазват от всичко, което би могло да се използва за оставане на документи, свързани с тях, например картови транзакции.
“Ако например отида да пазарувам и е записано точно колко ракия съм купил, това е нахлуване в моето лично пространство “, казва той.
Неотдавнашно проучване, проведено от банката ING в 13 европейски страни, Австралия и САЩ, показа, че австрийците се 9съпротивляват най-сериозно на идеята да се откажат от плащанията в брой.
Само 10 процента от анкетираните в Австрия заявиха, че биха могли да си представят, че се справят без пари в брой, в сравнение със средно за Европа 22 процента.
Според данните на Европейската централна банка, събрани през 2017 г., парите в брой представляват 67 процента от парите, изразходвани в пунктовете за продажба в Австрия, в сравнение с едва 27 процента в Холандия.
Дори в съседна Германия, друга държава, известна с привързаността си към пари в брой, ставката е едва 55 процента.
Ученият Ерих Кирхлер, специалист по икономическа психология, казва, че в Австрия и Германия гражданите са наясно с опасностите от свръхмощна държава от опита си от Втората световна война.
“В този случай ефективността на държавните институции става опасна”, каза Кирхлер за АФП.
“Свободен живот!”
Това е теория, която намира озвучаващ отзвук в лозунга, отпечатан с удебелен шрифт в менюто на един виенски ресторант и бар, Caffe Latte: “Плащането в брой е свободен живот!”
“Когато нямаме пари в брой, ние ставаме видими. Тоталитарната държава тогава ще има неограничена власт над нас”, се казва в менюто.
Наистина кафето приема карти, тъй като неговият собственик Филип Клос казва, че трябва да мисли и за бизнеса.
“След пет години няма да има повече пари. На 100 процента съм сигурен”, каза той за АФП, допълвайки, че предложението на АНП за изменение на конституцията са “празни приказки”.
Други партии и експерти също посочиха, че Австрия няма да има едностранното право да защитава плащането в брой чрез промени в конституцията, тъй като използва еврото, което е под контрола на Европейската централна банка.
17 години след като еврото влезе в обращение, някои австрийци все още намират банкноти и монети в предишната си валута, шилинга, голяма част от които остана в забравени скривалища в домовете.
Това, което излезе изпод матраците на нацията, което досега можеше да бъде сменено в „Евробуса“ на Австрийската национална банка (OeNB), който обиколи страната, беше почти 19 милиона шилинга (1,38 милиона евро) тази година.
За разлика от няколко други части на еврозоната, австрийците все още имат неограничен период за обмяна на шилингите си в OeNB.
Австрийските банки стоят зад някои свои колеги в други страни, що се отнася до лекотата, с която клиентите получават достъп до дебитни или кредитни карти.
След неотдавнашната директива на ЕС австрийските банки прекратяват „картите за ATM“ и ги преименуват на дебитни карти.
А някои банки в момента планират да оборудват новите дебитни карти с възможност за извършване на плащания онлайн, както е обичайно на други места.
