11 общественици и интелектуалци се включиха в новоучредения Обществен съвет по контрол и опазване на културно-историческото наследство на Велико Търново. Сред тях са архитектите Матей Савов, Пламен Цанев, Румяна Брайнова и Милен Маринов, който оглави Инспектората по културно наследство в старата столица, директорът на търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН доц. д-р Константин Дочев, директорът на Регионалния исторически музей н.с. Иван Църов и археологът доц. д-р Павлина Владкова. В комитета влизат още Иван Димитров, шеф на отдел "Култура" в Общината, преподавателят във ВТУ доц. Борис Борисов, художникът Тошко Дончев и журналистът Пламен Цветков. Те ще дават препоръки за опазването и стопанисването на паметниците на културата в общината и ще следят как се харчат приходите от всички туристически обекти.
Първата работна среща на обществения съвет се проведе в петък, а домакин на събитието беше областният управител доц. Пенчо Пенчев. В нея участваха народният представител Христо Христов и зам. областният управител д-р Любомира Попова. При откриването депутатът заяви, че държавата в лицето на Министерството на културата не е доволна от начина, по който се стопанисва най-посещаваният туристически обект у нас - крепостта Царевец. Сред присъстващите бе и директорът на Главната дирекция за изследване и опазване на културното наследство в МК арх. Георги Стоев. Той оглави експертната комисия, която в началото на април направи обстоен оглед на Царевец и Трапезица. По думите на специалиста още през 2001 г. на Царевец са констатирани големи проблеми, които през годините са се задълбочили. Той приветства създаването на обществения съвет и заяви, че на крепостта е нужна непрекъсната и текуща консервация.
Участниците в срещата бяха единодушни, че историческият паметник трябва да се развива. Затова решиха дейността на новата организация да се съсредоточи първо върху Царевец, а впоследствие да се насочи и към останалите обекти. Най-големият проблем за Царевец е, че не се знае какви точно са приходите от него, нито колко средства се влагат обратно в поддръжката му. Обсъдена беше възможността за въвеждане на електронна система за отчитане на туристопотока и постъпленията от музейния обект. На следващата си сбирка обществениците ще започнат изготвянето на спасителна програма за Царевец, която впоследствие да бъде остойностена.
Членовете на Обществения съвет ще се запознаят с констативните протоколи от последната проверка на историческия паметник. Комисия от експерти беше назначена от министър Вежди Рашидов по идея на неговия заместник д-р Тодор Чобанов. През ноември 2010 г. той обяви, че Общината източва крепостта Царевец. Пред в. "Янтра днес" Чобанов обеща веднага да назначи цялостна финансова проверка за това, как се събират и харчат средствата от Царевец и дали това е законосъобразно. Такава проверка обаче още не е започнала.
Специалистите също констатираха, че оригиналните зидове на Царевец се рушат. Автентичният градеж на историческия хълм е разкрит преди 40-50 г. и въпреки направената тогава консервация с всяка следваща година се разрушава. Старият хоросан, спояващ каменните блокове, се рони от климатичните влияния и вандалските прояви на посетителите, които често къртят камъни и ги хвърлят в пропастта. Най-тревожно е положението на бойниците и зъберите по Балдуиновата кула и на дворцовия комплекс. Те и без земетресение се събарят, сподели Иван Църов, който също бе сред членовете на комисията. Южния вход на двореца сме го преградили с железа, за да не се минава, защото има опасност да се срути върху главите на туристите. В патриаршеския комплекс има пропадане на пластовете. Там един от участъците се е свлякъл с 30-40 см, допълни музейният шеф. Председателят на комисията арх. Георги Стоев изготви доклад до министъра, а ведомството трябваше да реши какви мерки да предприеме.
