Освен всекидневната статистика за новозаразени, хоспитализирани, карантинирани и пр., болничните листове също говорят за нестихващия марш на COVID-19. Данните на НОИ показват, че през първото полугодие на 2021 г. българите най-често са били в болнични заради коронавируса.

За този период са издадени 122 475 болнични листа само за диагнозата "COVID-19 - Идентифициран вирус", тоест, когато инфекцията е потвърдена чрез лабораторно изследване, независимо от тежестта на клиничните признаци или симптоми. Болничните по тази диагноза са с най-голям дял - 9,09%.

Средната продължителност на такъв болничен лист е 18-19 дни. Други 34 058 листа са за "COVID-19 - Неидентифициран вирус" - болестта е диагностицирана клинично или епидемиологично, но лабораторните изследвания са неубедителни или не са налични. С тази диагноза за първите 6 месеца на годината са 2,53% от всички болнични, като всеки от тях е с продължителност средно 11-12 дни. Освен това около 26 хиляди болнични са издадени по други диагнози, които имат отношение към създалата се епидемична обстановка.

От тях 1001 са за заболели от коронавирусна инфекция с неуточнена локализация, 862 листа са на хора, при които КОВИД-19 е причина за други болести, а 24 459 са за карантина на контактни лица - т.нар. от първа линия - членове на семейството, колеги и пр. Навярно към последните трябва да се подходи с доза съмнение, тъй като мнозина се опитват да "прескочат", доколкото е възможно, този сценарий, като избегнат лабораторно изследване или се изследват в домашни условия, за да не бъдат карантинирани. Затова хората, които биха ползвали болнични за това, вероятно са доста повече.

Немалка част от заразените прекарват болестта без симптоми, на крак и не е било необходимо да посетят лекар, а други - дори не са усетили, че са заразени. Освен това в първите месеци на годината много фирми дадоха възможност на служителите си да работят от разстояние и тези хора, когато се разболяваха по-леко, просто не вземаха болнични, а получаваха инструкции от лекаря по телефона и се лекуваха у дома. Немалка част от хората, които не влязоха в КОВИД-статистиката, в даден момент установиха, че са срещнали SARS-Cov-2 при случайно изследване за наличие на антитела. Те също са спестили доста пари на фонда за болнични.

Макар единният информационен портал да бълва всеки ден данни за неколкостотин до няколко хиляди излекувани от КОВИД-19, в огромната си част това са изписани от болница или хора с отпаднала карантина, но при мнозина от тях 

последиците от болестта продължават със седмици и дори месеци, появяват се усложнения, чието лечение често е по други диагнози. Затова взелите отпуск по болест заради КОВИД-19 и последиците от него навярно са доста повече.

За сравнение - през цялата 2020 г. са издадени 113 914 болнични за "COVID-19 - Идентифициран вирус" и това е четвърта сред 20-те диагнози с най-висок относителен дял на издадени болнични. Разбира се, и тук може да се направят доста уговорки. На личните лекари бе разрешено едва в края на миналата година - около 9 месеца след началото на пандемията, да дават направления за ПСР тестове. Дотогава или трябваше да се мине през специалист пулмолог или инфекционист, или болните трябваше да си плащат за изследването. Около 120 лева. 

През цялата 2020 г. първенецът в болничните е "Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена" с 223 206 издадени листа, следвани от неуточнена вирусна инфекция и неуточнен остър бронхит. Диагнозите, свързани с КОВИД-19, са включени едва през второто полугодие и затова "COVID-19 - Идентифициран вирус" е четвърта сред 20-те, за които хората най-често са вземали отпуск по болест. Болничните с най-голяма средна продължителност (27-28 дни) - и за цялата 2020 г., и за първите 6 месеца на 2021 г., са за заплашващ аборт. 

Ако се съди по болничните листове в годините назад, би могло да се каже, че българинът най-често има проблеми с дихателните пътища и с междупрешленните дискове в областта на пояса. Само през 2018 г. близо 29% от издадените болнични, по които е платено обезщетение от ДОО, са по пет диагнози - "Остър бронхит, неуточнен", "Увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел", "Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена", "Заплашващ аборт" и "Вирусна инфекция, неуточнена".

Тези диагнози обхващат над 45% от хората, на които е платено обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване през годината. "Това обстоятелство има връзка както с нарастването на броя на краткосрочните болнични листове, така и с отчетения ръст на издадените болнични листове от лечебните заведения от извънболничната помощ", сочи анализ на НОИ за 2016-2019 г.