Бюджет 2011 е разглеждан на второ четене в пленарната зала. Той мина на първо четене единствено с гласовете на ГЕРБ и "Атака". За близо четири часа работа днес депутатите приеха макрорамката на бюджета за следващата година.

Макрорамката, в която е предвиден икономически растеж от 3,6% и дефицит на консолидирана основа от 2,5% от брутния вътрешен продукт, предизвика спорове преди да бъде приета. Заложените приходи са 16 076 047 300 лева,а разходите - 18 236 787 600 лв. Бюджетното салдо е отрицателно - минус 2 160 740 300 лв.

Републиканският бюджет е част от общата консолидирана програма за 2011 г., в която се включват и средствата за държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса и други. По консолидираната програма се очаква дефицит от 1,9 млрд. лева. В макрорамката за догодина е предвиден икономически растеж от 3,6 % на годишна база. Брутният вътрешен продукт трябва да е над 77 млрд. лева.

Разпределение по пера

Разходи за 53 000 хил. лв., приходи - 2300 хил. лв. и трансфери на сума 50 700 хил. лв. са параметрите на бюджета на Народното събрание за 2011 г.

Разходите за заплати и възнаграждения на персонала са 20 999,2 хил. лв., а за други възнаграждения и плащания - 1745,4 хил. лева. Общо за издръжка са предвидени 19 661,6 хил. лв., а 29 554,9 хил. лв. - за функционална област "Представителен и ефективен Парламент", като към тях е включен и резервът за неотложни и непредвидени разходи.

Капиталовите разходи са в размер на 6505, 6 хил. лева. Получената сума (трансфер) от държавния бюджет за Народното събрание е 50 700 хил. лева.

В срок до 31 януари 2011 г. председателят на парламента трябва да разпредели парите по програми в рамките на утвърдените разходи по функционални области и да ги представи за информация на Сметната палата и Министерството на финансите.

Субсидията от държавния бюджет за съдебната власт за следващата година да е в размер на 282 205 000 лв. Това решиха още депутатите.

Предвидено е приходите да са 105 500 000 лв. Разходите са 387 705 000 лв. Най-много средства ще има за съдилищата - 195 368 000 лв. и за прокуратурата - 154 908 000 лв. Висшият съдебен съвет ще получи 7 711 000 лв., Върховният касационен съд - 13 946 000 лв., а Върховният административен съд - 10 152 000 лв.

За заплати и възнаграждения на персонала са предвидени 263 372 000 лв., като това е най-голямото разходно перо. Капиталовите разходи са 2 450 000 лв.

Приходите на Комисията за финансов надзор (КФН) за следващата година ще са 8 277 200 лева, гласуваха депутатите.

Планираните разходи са 13 637 500 лева, а субсидията от държавния бюджет - 5 360 300 лева. В разходите се включват средства от 1 257 500 лева за финансиране на дейността наКомисията за публичен надзор над регистрираните одитори.

Парламентът прие разходи на Сметната палата за следващата година от 15 056 100 лева. 

Общата субсидия за общините за делегираните от държавата дейности ще бъде 1 791 646 300 лв., реши парламентът.

Общата изравнителна субсидия ще бъде 240 640 000, а трансферът за снегопочистване на общинските пътища - 14 052 500 лв. Предвижда се целева субсидия за капиталови разходи от 90 210 000 лв., вкл. 20 млн. лв. за екологични обекти и 42 500 000 лв. за изграждане и основен ремонт на общински пътища.

Депутатите записаха, че взаимоотношенията между централния бюджет и общинските бюджети могат да се променят чрез трансфери за финансови компенсации от държавата, без да се влошава бюджетното салдо.

Не беше одобрено предложението на "Коалиция за България" целевата субсидия за община Пловдив да бъде увеличена от 36.7 хил. лв. на 10 736 700 лв. Тези средства са дължими съгласно споразумение на правителството и община Пловдив за капиталови разходи за 2011 г. във връзка с депонирането на отпадъци от София на пловдивското сметище, заявиха от левицата.

Обсъжданията:

И отляво, и отдясно представиха предложенията си както за събиране на повече приходи, така и за разходи по едно или друго перо на бюджета.

Пламен Орешарски от "Коалиция за България" предложи приходната част в бюджета да се увеличи с 2 млрд. лева. Той обоснова предложението на левицата със свитото вътрешно търсене и намаления внос.

Предложението на левицата конкретно е 1 млрд. лв. от тези пари да се насочат за допълнителни разходи, а другият милиард да бъде насочен за подобряване на фискалното салдо, в това число за разплащане с бизнеса. Така създаваме допълнителен буфер, ако държавната администрация не успее да събере прогнозираните приходи и да реализираме фискален резултатв автентичния вариант на правителството, мотивира предложението той.

От ДПС настояха за 396 млн. лева повече за фонд "Земеделие" под формата на национални доплащания на зърнопроизводители /140 млн.лева/, животновъди /140 млн. лева/ и тютюнопрозиводители /116 млн. лева/. От партията на Доган предложиха
още да се увеличат общо със 114 милиона лева средствата за наука и образование - 99 млн. лева за висшите учебни заведения и 15 млн. лева за БАН, предаде БТА.

Предложението на парламентарната група на "Синята коалиция" е да се увеличат приходите с 900 млн. лв., като 600 млн. да дойдат от увеличение на събираемостта от ДДС, а 300 млн. от събираемост на акцизите", обясни от своя страна съпредседателят на коалицията Иван Костов.

Преждеговорившите разчитат на късата памет не толкова на нас, а на хората във връзка с аргументите, които предлагаха, когато се разглеждаше законът на първо четене. Тогава си спомням, че те защитаваха тезата, че не можем да изпълним приходната част и бюджетът ще бъде застрашен. Сигурен съм, че целия ден, а и през част от нощта ще се наслушаме на огромен популизъм, категоричен беше Валентин Николов от ГЕРБ.

Между двете гласувания и "сини", и "червени" поискаха увеличаване на заложените постъпления в държавната хазна. По това време ресорната парламентарна комисия гласува увеличение на парите за някои ведомства и бе отразено вдигането на осигуровките с 1,8% от догодина.

Предварителни коментари

Асен Агов от "Синята Коалиция": Обърнете внимание, ако ние имаме по-добра приходна част и по-нисък дефицит, спредът ни, който е един от най-рисковите в Европа в момента, при всички случаи ще получи положително отражение. Това означава, че ще плащаме по-малко по ДЦК и следователно разходите също ще намалеят с увеличаването на приходната част.

Пламен Орешарски от "Коалиция за България": Риск за неизпълнение на приходите винаги има. Дори и да ги намалим в момента с още 2-3 млрд., ако НАП продължи да хвърчи с хеликоптер и да се занимава с несвойствени неща, сигурно и тази бариера ще се окаже висока.

Анализаторите също разкритикуваха оптимистичните прогнози в макрорамката и подчертаха, че ръстът на икономиката няма откъде да дойде. Вътрешното потребление няма да бъде двигател на растежа догодина, според експерта Георги Прохаски: Не се очаква сериозен растеж на доходите следващата година, следователно трудно може да се очаква и растеж на вътрешното потребление. Според Любомир Дацов: В рамките на шегата, наличието на избори може да се отрази положително на икономиката. Тъй като не забелязвам да имат сега управляващите, макар да претендират, че са различни, някакво друго поведение от предишните правителства.

Вчера от финансовото министерство отчетоха, че към края на октомври дефицитът по консолидираната програма е надхвърлил 1,9 млрд. лева. На месечна база дупката в хазната е близо 385 млн. лева, информира Dariknews.bg.