Въпрос на воля от страна на общината е да изготви такъв проект за завод за боклук и управление на отпадъците в София, който да бъде в интерес не само на гражданите, но и на града като цяло, включително и с оглед опазването на околната среда.

Това не се е случило в момента и няма индикации да се случи. Мнението е на експертите Евгения Ташева, координатор "Нулеви отпадъци" от сдружение "За Земята" и Генади Кондарев, координатор "Чиста енергия и еврофондове", CEE Bankwatch, и изпълнителния директор на Института за зелена политика Петко Ковачев.

Основните проблеми на настоящия проект за завод за боклук идват от липсата на ясна и дългосрочна политика за управлението на отпадъци в дългосрочен план. По думите на Генади Кондарев развитието на Европа е към йерархично управление на отпадъците, т.е. минимализиране и оползотворяване, а концепциите за компостиране и изгаряне вече са остарели и не се прилагат.

Именно на тях обаче се базира проектът за изграждане на столичния завод за боклук, което означава, че страната ни може след няколко години не само да се наложи да руши и да изгражда отново, но вероятно и да плати санкции, заради третирането на отпадъците в най-големия град.

За следващия програмен период в стратегия "Европа 2020" за България се предвиждат около 150 милиона евро за завода, около или над 40 милиона - за компостиращи инсталации и едва 100 хиляди - за намаляване на самите отпадъци, посочи Кондарев.

Друг проблем, по думите му, е и това, че при настоящия проект за изграждане на завод на боклук в София са сметнати само финансите, необходими за самото изграждане, но не влизат в сметките средствата, които са необходими за функционирането на завода. Европа отпуска пари за някакви инфраструктурни проекти, но не отпуска пари за тяхната поддръжка, посочи експерта и подчерта, че е въпрос на воля и стратегическо решение как и какъв да бъде заводът за боклук в София.

Експертите от "За земята" не се противопоставят принципно на изграждането на завод за боклук в столицата. Планът му обаче трябва да бъде съобразен с бъдещето и значително по-добре и по-прозрачно пресметнат. Планът за депото трябва да бъде преразгледан, да се построи много по-малък завод, но с три пъти по-голяма инсталация за биогаз – това показва анализът, представен от Евгения Ташкова.

Сред основните мерки, които трябва да се предприемат, според Евгения Ташкова, е стратегията за повсеместно прилагане на система за разделно третиране на отпадъците, заедно с тяхното рециклиране и съответно компостиране – това не са неща, които се калкулирани в плана за столичния завод за боклук.

Според експерта в рамките на две до три години е напълно възможно да се въведе разделно събиране на отпадъците от домакинствата в София, като се започне от ниските сгради – къщи и кооперации до три етажа. Така със сигурност ще се повиши процентът на рециклирания отпадък. В момента около 20% от събраните твърди битови отпадъци в София се рециклират, като само от клошарите се предават над 50% от тях. Останалите идват от събирането чрез улични контейнери, сортиращите инсталации (5%) и от пунктовете (около 17%).

На практика разделното събиране на отпадъци може да се въведе както с контейнери в жилищната сграда, така и с чували и може да обхване още следващата година 20% от жителите на София, посочва Ташева. При този процес е изключително важно да бъдат обхванати търговските обекти, учрежденията, училищата и детските градини, институциите, магазините.

Ако се създаде една стройна система за разделно събиране на отпадъци с ясни правила и отговорности, е напълно логично да се регулира такса смет, която се събира от общината. Така всеки ще може да заплаща за точното количество боклук, който изхвърля.

И тук Евгения Ташева посочва и другия проблем – все още не е ясно какво се случва със събраните в излишък средства и как точно се изразходват средствата за управление на отпадъците в София. За 2011 година бюджетът на София предвижда 150 млн. лв. (над 10% от общия бюджет), като разходите са заложени на 140 милиона. При приходи от такса "битови отпадъци" за 2011 година – 183 милиона лева.

Ташева прибавя и друга сериозна критика – липсват данни и информационна система за количествата и състава на потоците отпадъци в града. Тези данни са необходими, за да може на тяхна база да се направи анализ и планиране на дейностите по управление на отпадъците. Еколожката посочи и че в проекта за изграждане на завода за боклук в София е заложено производството на биогаз и подобно на компост вещество, което обаче не може да бъде използвано по предназначение на компост, а само за рекултивиране на много нарушени земи, например мини.

Така София може да се окаже в ситуация не само да не използва боклука като възможност за приходи, но и да трябва да плаща, за да функционира самия завод и да се отървава от крайния продукт. Не е ясно има ли купувачи в България на такъв компост и на каква цена, а проектът и оценката на завода се базират на минимални, но точно определени цени на изкупуване на биогаза и този компост.

Според Петко Ковачев именно при оценката на риска в проекта се предвижда 22 евро на тон за газа, а за компоста – цена от 41 евро на тон. Това са цените, при които бъдещият завод за боклук няма да работи на загуба и загубите ще се покриват от джоба на столичани.

"Това обаче няма как да се случи", според Ковачев, тъй като цените са нереалистични, което означава, че софиянци ще плащат и то много. По думите на Ковачев с проекта за завод за боклук се формира и един нов мегамонопол между средствата за изгаряне и общинското дружество "Топлофикация", като предстои и според този план събаряне на ТЕЦ София, за да се изгради на негово място нов ТЕЦ с пригодени за биогаз инсталации. Една част от този голям проект дори и да бъде платен с пари от еврофондове и европейски средства, останалата част ще бъде плащана от столичани.