Днес депутатите ускориха темпото по приемането на второ четене на Законопроекта за отнемане на незаконно придобито имущество, внесен от председателя на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев За малко повече от един час народните представители приеха над 10 члена от законопроекта, информира Агенция "Фокус".

Член 60 регламентира, че проверяваният, след като се запознае с всички материали за него, има едномесечен срок, за да направи възражение и да представи доказателства. „Не може да не прави впечатление фактът, че лицето е проверявано година или година и половина, без да бъде информирано и му даваме възможност за 1 месец да защити себе си”, заяви Румен Петров от от “Коалиция за България”.

Проверяваното лице по Закона за незаконно придобито имущество ще представя писмена декларация за имотите и вещите си в 14-дневен срок. Това е записано в Член 57 от законопроекта. Декларацията ще бъде представена, след като му се наложи запор. Ако човекът не е у нас, а в чужбина, то след като получи предложението, той ще има не 14 дни, а един месец. В декларацията той ще даде данни за това какви имоти, вещи, участия във фирми има, както и какви вземания има.

В декларацията лицето трябва да впише членовете на семейството си, банковите си сметки в чужбина, източните на доходи и основания за придобиване на имущество и за издръжка, какви сделки е направил, задълженията си и др. В декларацията проверяваният ще описва също и „кораби и въздухоплавателни средства”.

Депутатите отхвърлиха предложенията вместо писмена декларация да се представят обяснения. Четин Казак от ПГ на ДПС посочи, че се слагат налудничави изисквания към декларатора. „Ще се наложи сериозна промяна на този закон в най-скоро време”, прогнозира депутатът.

“Защо трябва да бъде декларация, защо да е писмена, защо по образец, който се обнародва в Държавен вестник”, попита Мая Манолова от ПГ на “Коалиция за България”. “Опитът е едно лице да бъде накарано да донася срещу себе си", смята тя. Според нея тези текстове са садистични и ще се преследват хора, които не подкрепят управляващите.

Депутатите приеха и Член 48 от законопроекта, който регламентира по какъв начин се извършва налагането на запор върху парични средства, банкови сметки и вещи в трезори или касети. В Член 48 е записано: „Налагането на запор върху парични средства в национална или чуждестранна валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето им по специална банкова сметка на комисията. При изчисляването на курса на чуждестранната валута се прилага курсът на БНБ за съответната валута към датата на описа. Налагане на запор върху всички видове банкови сметки на ответника по обезпечението в национална или чуждестранна валута се извършва с изпращане на запорното съобщение до банката. Запор може да се наложи върху всички видове вещи, вложени в трезори или касети, както и върху суми, предоставени за доверително управление от ответника по обезпечението. Запорът се смята за наложен от момента на получаване на запорното съобщение от банката. Съобщение за наложения запор до ответника по обезпечението се изпраща след получаване на съобщението от банката. Връчителят вписва часа и датата на получаване. Когато съобщението е изпратено по пощата, съответното длъжностно лице отбелязва часа и датата на получаването”.

Министърът на правосъдието Диана Ковачева се срещна с посланиците на страните-членки на Европейския съюз в Народното събрание. Тя обясни, че интересът от страна на посланиците към приемането на този закон е голям, особено към текстовете, които са най-дебатирани – за административните нарушения, за сигналите от страна на гражданите.  Посланиците нямали забележки към приети вече текстове, обясни Ковачева.

Пети ден народните представители дебатират по законопроекта на второ четене и вече успяха да стигнат до средата на текстовете. През миналата пленарна седмица заседанието на парламента в четвъртък приключи малко преди полунощ. Почти до полунощ продължи и заседанието на Народното събрание и снощи. През петте дни разгорещени дебати по законопроекта най-активните депутати остават Мая Манолова от ПГ на “Коалиция за България”, зам.-председателят на ПГ на ДПС Христо Бисеров, Анастас Анастасов от ПГ на ГЕРБ и независимият народен представител Георги Терзийски.