Професионалните анализатори, до които се допитва Европейската централна банка, намалиха техните прогнози за инфлационните перспективи в еврозоната през 2016-а и 2018-а година, като в същото време повишиха леко очакванията си за икономическия растеж през настоящата година.

Според последното тримесечно проучване на професионални анализатори, което се поръчва от ЕЦБ, но без да представлява мнението на екипа икономисти на централната банка, инфлацията в еврозоната ще нарасне през текущата година с едва 0,2% при прогноза за растеж с 0,3%, според предходно аналогично проучване, проведено през юли.

За 2017-а година анализаторите, запитани от ЕЦБ, продължава да очакват ускорение на инфлацията до 1,2% (без промяна) и до 1,4% през 2018-а година (при предходна прогноза за нарастване на потребителските цени с 1,5 на сто). Според тях ускоряването на водещата инфлация от края на тази и през следващата година отразява до голяма степен очаквания профил при динамиката на цените на петрола, докато основната инфлация (изключвайки енергийните цени) се очаква да нарасне с по-сдържано темпо.

Те също така прогнозират, че дългосрочните инфлационни очаквания (до 2021-а година) ще останат непроменени в 1,8 на сто.

Занижените инфлационни прогнози за тази и 2018-а година предполагат, че ЕЦБ ще продължи да изпитва сериозно затруднения в опитите да повиши инфлацията в еврозоната до целевото средносрочно ниво от малко под 2 на сто.

Резултатите от последното изследване предполагат, че рисковете за базовите инфлационни перспективи се възприемат като цяло балансирани за настоящата година, но в низходяща посока в бъдеще (риск за по-ниска от очакваното инфлация), отбелязва ЕЦБ.

В същото време професионалните анализатори завишиха леко прогнозата си за икономическия растеж в еврозоната през настоящата година до 1,6% (от 1,5% през юли), оставиха без промяна очакванията си за забавяне на растежа до 1,4% през 2017-а година и ревизираха леко надолу както прогнозирания от тях растеж през 2018-а година до 1,5% (от 1,6%), така и икономическата експанзия в дългосрочен план (до 2021-а година) до 1,6% (от 1,7%).

Очакванията за безработица през настоящата и следващата година остават без промяна в нива съответно от 10,1% и от 9,7%, докато за 2018-а година вече се прогнозира намаляване на безработицата до 9,3% (вместо до 9,5%, според предходното проучване през юли). Средната прогноза за дългосрочното ниво на безработица също беше ревизирана леко надолу до 8,7% от 8,8 на сто.

Резултатите от последното тримесечно проучване са факт само ден, след като ЕЦБ запази без промяна рекордно ниските лихвени ставки. На последвалата пресконференция, шефът на банката Марио Драги отбеляза, че постъпилите от септемврийското заседание насам индикатори потвърждават необходимостта от запазване на значителен размер на паричната помощ, която е необходима, за да се осигури завръщане на инфлацията към нива от малко под 2%, при това без неоправдано забавяне.

Той потвърди, че ние ще продължим да действаме, ако това се налага, като използваме всички налични инструменти в рамките на нашия мандат, намеквайки, че на следващото заседание през декември ЕЦБ ще обмисли дали да удължи срока на действие на програмата за покупки на облигации, известна като "количествени улеснения", след нейното планирано изтичане в края на март 2017-а година.