Професионалният празник на българските железничари се отбелязва всяка година през първия неделен ден на месец август, съобщават от Българските държавни железници (БДЖ). Традицията да се чества Денят на железничаря датира от средата на миналия век. Изборът на деня, в който се отбелязва професионалният празник на железопътните работници в нашата страна, е свързан с историческия факт, че в началото на август през далечната 1888 г. железопътната линия Цариброд-София-Белово е открита за международни превози, като същевременно държавата откупува и линията Русе Варна и започва нейната експлоатация. Така се учредяват Българските държавни железници.

Историята на българската железница е богата на постижения, предизвикателства и трудни моменти, но най-вече тя е богата с хора, които са отдавали най-доброто от себе си за развитието на железопътния транспорт, отбелязват емоционално от БДЖ. Много от дейците на национално-освободителното движение са работили като железничари. Такива са: Тодор Каблешков (началник на гара Белово); Захари Стоянов (маневрист в гара Търново Сеймен - днешният Симеоновград); Иларион Драгостинов (телеграфист на гара Русе); Георги Икономов (маневрист в гарите Русе, Търново Сеймен и Одрин) и др. Нека не забравяме, че Никола Корчев - човекът, спасил Самарското знаме и изобразен на прочутото платно на художника Ярослав Вешин е бил локомотивен машинист, а поетът Никола Вапцаров е работил близо 2 години като огняр в локомотивното депо в София.

От началото на 2011 г. до настоящия момент за проявен висок професионализъм, са наградени 36 локомотивни машинисти и работници по ремонта в локомотивните депа; 34 служители на превозни бригади в пътнически влакове, както и 2 служители по експлоатация на товарните превози.

В своето обръщение към българските железничари по повод предстоящия професионален празник, изпълнителният директор на Холдинг Български държавни железници ЕАД, Йордан Недев, посочва: Моето желание е да възнаградя всеки, който вярва и работи за постигане на общите ни реформаторски цели за оздравяване на дружеството, за поставянето му на бизнес и конкурентна нога, така че да възвърне блясъка и атрактивността си за бъдещото поколение железничари. Не по-малко мотивиран съм да възнаградя всеки, който участва в този процес с идеи и градивна критика, които да ни помогнат по-бързо и трайно да стъпим на правилните релси. Пътят пред нас не е лек, но аз до момента не съм забелязал нито една обективна причина да не успеем да го извървим, докато стигнем в следващите няколко години до състояние на железница, която по нищо не се отличава от западноевропейските.