Евроексперти ще проверяват как е изпълнен планът за жизнеспособност на "Кремиковци", съобщи Георги Прохаски, представител на облигационерите на комбината, цитиран от БГНЕС.
Евроекспертите, които пристигнаха днес от Брюксел и проверяват изпълнението на съдебната реформа, ще се заинтересоват и от казуса "Кремиковци".
Планът за жизнеспособност на "Кремиковци" е приет преди години. Съгласно него държавата е помогнала финансово на "Кремиковци" през 90-те години на миналия век.
Ангажиментът за тази помощ, която с лихвите е около 700 млн. лева, е бил за определен срок да се инвестира в намаляване на замърсяването на производството, да се свие броят на работниците и др. Сега, когато основният замърсител - коксохимическия комбинат, вече е спрян, много от работниците са или съкратени или сами са напуснали, а крайният срок за повишаване на екологичността на производството - декември 2008 г., е изтекъл и идва време за отчет.
Предстои държавата да води разговори с Брюксел за това доколко планът за жизнеспособност може да бъде предоговорен, за да се даде възможност да се изпълни оздравителният план, подготвян от кредиторите на комбината. Оздравителният план трябва да бъде внесен в съда до 29 юни.
Държавата не е спазила срока за предявяване на своите искания към "Кремиковци". Сега сроковете са изтекли - процедурата е трябвало да бъде задействана през септември м.г., уточнява Прохарски. Брюксел може да накаже България, за това че не е спазила процедурата за предяваване на своите искания.
Вариантите на разговорите ни с Брюксел са два. Единият е да се иска тази държавна помощ да бъде възстановена от завода, който е в процедура по несъстоятелност. В този случай ще се приеме за основателно искането на държавата, която се води основен кредитор на "Кремиковци" и тя ще има претенции към активите на комбината. Вторият вариант е параметрите на оздравителния план да бъдат включени в плана за жизнеспособност на комбината и "агонията да продължи". В този случай едно двугодишното доизточване на активите на "Кремиковци" може да се обоснове с оглед на процедурата за несъстоятелност, глобалната криза и всички неблагоприятни фактори.
Според Георги Прохарски няма да е трудно да се продължи изпълнението на плана за жизнеспособност. Продължението ще бъде с предоговаряне, което ще се съгласува с оздравителния план на кредиторите, допълни представителят на най-големите кредитори на комбината.
"По принцип идеята е да се използват всички възможности на „Кремиковци" да работи - това, което е в добро състояние и което може да произвежда продукция, която да бъде продавана на пазара, да работи", обясни по-рано днес пред БНТ Георги Прохаски.
Това е икономическият смисъл на оздравяването на „Кремиковци", защото при всички инвестиции, които са вложени в този завод, от толкова много хора, които са ангажирани от чисто икономическа гледна точка, е пълна безсмислица той да бъде ликвидиран и разпродаден на части.
"В този смисъл ние като последна възможност (тъй като облигационерите никога не са искали да управляват „Кремиковци" или да станат собственици, те очакваха стратегически инвеститор, но, за съжаление, това не става), създадохме оздравителния план, с който евентуално кредиторите да поемат собствеността на „Кремиковци" и да се опитат да го оздравят", допълни Прохаски.
Ако кредиторите поемат собствеността на комбината, на практика задлъжнялостта на „Кремиковци" ще стане много малка.
Идеята на оздравителния план е всички задължения на „Кремиковци", които законът позволява, да се капитализират, т.е. да станат собственост. По този начин като дълг на оздравеното предприятие ще останат една неголяма част публични вземания, които по закон не могат да бъдат превърнати в капитал, както и част от заплатите на работниците, обясни Прохаски.
"Оздравяването на „Кремиковци” няма да стане без допълнително съкращаване на работници", допълни Прохаски, цитиран от Dariknews.bg.
Според представителя на облигационерите държавата е основен партньор в тези отношения. Тя е и основен кредитор на "Кремиковци". По тази причина облигационерите ще търсят още в следващите дни диалог с държавата в различните й лица - Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на финансите и държавните дружества.
Към момента дълговете на комбината са над 1,6 млрд. лева, като в тях не е включена и държавната помощ, за която Административният съд в столицата реши, че няма основание да бъде върната.
Сложността и мащабът на предложения оздравителен план за „Кремиковци" могат да го направят реалистичен, само ако и държавата подпомага този процес. Не може да се очаква държавата
да не изпълнява задълженията си, които произтичат от европейското законодателство за държавните помощи, каза от своя страна заместник-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева пред БНТ,
цитирана от Агенция "Фокус".
"Облигационерите на „Кремиковци" не трябва да разчитат, че държавата няма да предяви държавните помощи и няма да покаже, че има процедура за защита на държавния интерес", заяви Нина Радева.
Тя обяви, че в 14-дневен срок ще бъде оспорено решението на Административния съд, с което се обявява за нищожно възстановяването на отпуснатата държавна помощ за комбината.