Българската държава е направила плащания за близо 7,3 млрд. лв. през месец декември 2018 г. Ако изключим 31-ви декември, когато почти не са правени плащания, през последните три много активни работни дни – 21, 27 и 28 декември, са направени плащания за над 3,3 млрд. лв. В това число влиза и заделянето на ресурса от 1,35 млрд. лв. за магистрала "Хемус", което е направено на 27 декември от МРРБ. Плащанията са извадени от Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА).
Декември 2018 г. безспорно е сред рекордните месеци по бюджетни плащания в историята на страната. Някои от най-големите плащания през месеца са:
- Плащания от НОИ за 582 млн. лв. на 7 декември 2018 г. Очаквано НОИ е един от най-големите платци в държавата с бюджет от над 11 млрд. лв. за 2018 г., като големи преводи има в много от дните през месеца. Плащането от 7 декември обаче е най-голямо и е обвързано с изплащане на пенсии;
- Финансиране от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция на стойност 633 млн. лв. на 19 декември 2018 г. – това са ежегодните субсидии за селскостопанските производители, като вече няколко години поред първият транш от субсидията за следващата година се плаща още през декември на предходната година.
- Плащане от НЗОК на 241 млн. лв. на 21 декември 2018 г. НЗОК също е сред големите платци с общ бюджет от 3,9 млрд. лв. за 2018 г.
- Заделянето на ресурса за магистрала "Хемус" в размер на 1,35 млрд. лв. от МРРБ на 27 декември 2018 г. Средствата са заделени по отделна сметка на министерството и отчетени като разходи за 2018 г., без реално да са похарчени от държавата;
- Текущи субсидии за предприятия от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" – 169 млн. лв. на 21 декември и 357 млн. лв. на 28 декември 2018 г.
Пълна разбивка на плащанията през декември и детайли за по-големите плащания по дни може да намерите в приложената таблица.
Масираните разходи през декември почти напълно стопиха натрупания бюджетен излишък –излишъкът се сви от 2.9 млрд. лв. в края на месец ноември 2018 г. до малко над 160 млн. лв. към края на годината. Това стана възможно не просто с отлагането на някои плащания за края на годината, но и чрез непланирани дискреционни мерки на правителството – в случая насочени предимно към инфраструктурни проекти, силови ведомства и общини.
Установената традиция за масирани допълнителни разходи в края на годината е удобна за политиците, но безспорно неудачна като бюджетна практика. Повече за установените порочни практики за допълнителни разходи и харченето на излишъците в България може да видите в изследването на ИПИ "Дискреционните публични разходи през 2016 и 2017 г. – размер, произход и предназначение".
Анализът е на Института за пазарна икономика.