Загубите от задържането на България извън Шенгенското пространство през последните десет години се изчислява на над 1,6 млрд. лева. Това потвърди Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България, по Нова телевизия. Той цитира статистиката на БАН за загубите за бизнеса от забавеното ни приемане като пълноправен член на Шенген.

Най-много е пострадал тежкотоварният сухопътен транспорт. „Губят и производителите, и износителите”, допълни Иванов и подчерта, че до този момент загубите за фиска също са значителни. „Преките загуби за тежкотоварния сухопътен транспорт са в размер на 845 млн. лева годишно и пропуснати ползи или непреките загуби в размер на 545 млн. лева годишно”, посочи Иванов.

Отварянето на сухопътните граници няма да увеличи имиграцията, коментира още той по отношение на трудовия пазар. „Ще се пътува по-лесно, но няма да доведе до допълнителен натиск на трудовия пазар”, смята той.

„Около 40 000 са внесените работници от български работодатели – сезонни, с краткотрайна заетост. Тези граждани са получили достъп до българския пазар на труда, но някои от тях се ориентираха към европейския като по-високо платен. Тези хора ще бъдат облекчени, защото няма да има граничен контрол”, заяви Иванов. 

Той призна, че има опасност привлечените от трети страни работници да потърсят друга работа в Западна Европа. Той призова за облекчаване на процедурата за привличане на такива хора – да се намалят таксите, да се съкрати срокът за привличането им на трудовия пазар у нас.

Ефектът от сухопътния Шенген ще е повече туристи за България, коментира относно ефектите върху туризма Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма,

„Нашият институт направи изчисление, че за целия този период България е загубила 12-13 млрд. евро, а Румъния – 19-20 млрд. евро. Това означава, че ние трябва да бъдем компенсирани от ЕС, главно в инфраструктура. Цялото това забавяне нанесе огромна щета на нашата икономика”, заяви Драганов.

„Само с приемането ни във въздушен Шенген очакваме 13,2 милиона души да са преминали границата през 2024 г. В предпандемичната 2019 г. сме имали 12,5 милиона преминали. Тоест над 600 000 повече са влезли в страната само тази година”, направи сравнение Драганов.

Според него българският туризъм работи в сериозна конкурентна среда със съседните дестинации и всички дестинации в света. „Конкуренцията може да доведе всякакви работници… повече българи работят в чужбина, отколкото чужденци у нас. Трябва да сме готови, че светът е отворен, конкуренцията определя кой кой е на пазара”, коментира Драганов.