Допълнителното пенсионно осигуряване включва задължителното (втори стълб) и доброволното (трети стълб), които следва да допринесат към пенсията от Държавното обществено осигуряване (ДОО), за да се осигури достатъчен доход за хората, след излизането им от трудоспособна възраст. Комисията за финансов надзор оповести официално данните за тази система към края на полугодието и това е добър повод за кратък преглед на състоянието универсалните фондове, пише в. "Труд".
Принципът при тях е коренно различен от този в ДОО, където пенсията би трябвало да се определя на базата на осигурителния доход и трудовия стаж. Фактически размерът й не зависи от точния принос на отделното лице.
Действителният й размер се определя от решенията на управляващите към момента и възможностите на държавния бюджет. Ако за текущите пенсии се разчиташе на приходите от осигурителни вноски, пенсиите трябваше да бъдат значително по-ниски. Почти половината от разходите за пенсии от ДОО обаче се финансира от приходи от други източници в държавния бюджет (основно данъци) и тази зависимост беше повишена наскоро при актуализацията на Бюджет 2022 от управлявалата тогава четворна коалиция. Тази мярка допълнително дебалансира системата и в резултат от нея ще има тежки последствия за бюджетната стабилност за години напред.
Принципът при втория стълб е капиталов. За всяко осигуряващо се лице се води отделна партида, където се натрупват средствата от направените осигурителни вноски и от евентуалните допълнителни приходи от инвестирането им. Когато настъпи моментът за изплащане на пенсия от съответната партида, нейният размер зависи най-вече от събраната до тогава сума и от очакваната продължителност на живота на този човек.
Вторият стълб представлява допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за лицата, родени от началото на 1960 г. нататък. Лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, които са осигурени в държавното обществено осигуряване, задължително се осигуряват и в професионални пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране независимо от възрастта си с някои изключения.
Резултати
Един от най-важните показатели за дейността на пенсионноосигурителните дружества е реализираната доходност. КФН представя данните за този показател на база последните 2 години, за да се изгладят краткосрочните колебания. Според данните към края на юни 2022 г. универсалните фондове реализират отрицателна немодифицирана претеглена доходност от -0,82%. През периода от юли 2020 г. до юни 2022 г. едва 3 от 9 фонда са реализирани положителна доходност. Ситуацията при професионалните фондове е по-позитивна. При тях този показател е 0,42% за периода, като само 3 от тези фондове са реализирали отрицателна доходност.
Развитието през 2022 г. допринася в голяма степен за тези неблагоприятни резултати. Размерът на нетните активи на универсалните фондове намалява с 0,9 млрд. лв. към края на юни до 15,8 млрд. лв. спрямо края на 2021 г., което означава относителен спад с 5,4%. Спадът обаче нараства. Докато през първото тримесечие той е около 270 млн. лв.. то през второто той е вече над 626 млн. лв.
Основен фактор за това са международните пазари – процесът на покачване на основните лихвени проценти на централните банки поради ускоряващата се инфлация, войната в Украйна и нарастващата несигурност относно краткосрочното развитие. Повишаването на лихвите понижава директно цените на финансовите активи и най-вече тези на дългосрочните облигации. Очакванията за продължителен период на висока инфлация, съчетани с нисък и дори отрицателен икономически растеж обезценяват и акциите. В подобна пазарна среда е логично активите на пенсионните фондове да намаляват стойността си.
За съжаление, ефектът върху финансовото състояние на осигурените лица е още по-силен, когато се отчете и нарасналата инфлация през периода. Индексът на потребителските цени в края на юни се е повишил с над 10% спрямо края на декември. Средният размер на натрупаните средства на едно осигурено лице се е понижил с 268,57 лв. Така покупателната способност на натрупаните средно по партидите средства фактически е спаднала с 14,8% само за 6 месеца.
Това обаче не означава, че състоянието на дружествата, които управляват тези фондове, се влошава. Приходите от вноски през първите 6 месеца на 2022 г. надвишават 931 млн. лв., докато през съответния период на 2021 г. те са били малко над 852 млн. лв., т.е. растежът на годишна база е 9,3%. Само през второто тримесечие той е 14,6% и е резултат от повишаването на нормативно определените осигурителни доходи и от ниската база преди година. Броят на осигурените лица също се увеличава и надвишава 3,9 млн., което показва, че доверието във втория стълб се запазва високо.
Същевременно начислените и изплатените суми за пенсии до средата на 2022 г. са едва 27,7 млн. лв. Т.е. фондовете все още са във фаза на натрупване на ресурси, като все още не е настъпил периодът, когато ще има сериозен растеж на плащанията към осигурените лица, което ще обуславя и голям размер на изходящи парични потоци от фондовете.
Собствените приходи се увеличават с 26,3% на годишна база през първото полугодие на 2022 г. като това се отнася за всичките 10 дружества. Преобладаващ дял от тях (73%) са приходите от такси и удръжки, които нарастват с 2,8%, докато приходите от управление на собствени средства нарастват значително. Общите разходи на дружествата нарастват с рекордно висок темп от 32,5% като надвишават 103 млн. лв. за полугодието на 2022 г. при малко над 78 млн. лв. през същия период на 2021 г. Разходите за управление на собствените средства допринасят за около 60% от това нарастване, но административните разходи също реализират висок растеж. Нетният финансов резултат се повишава с 11,4% на годишна база и достига 37,5 млн. лв., като 91% от печалбата е за четирите най-големи (доминиращи) дружества.
Проблеми на втория стълб
Един от най-важните проблеми е свързан с ниския размер на осигурителните вноски в универсален пенсионен фонд. Те са 5% от осигурителния доход. Един наемен работник, който получава средната работна заплата за страната през 2022 г., би направил вноски по своята партида в размер около 1000 лв. за цялата година.
Натрупаните средства средно по 1 партида към края на юни са 4222,38 лв., а средно за партидите, по които през последните 12 месеца е постъпила поне една вноска, е 5672,62 лв. Дори ако бъдат разпределени за пенсия в продължение само на 1 година тези средства ще позволят получаването на втора пенсия от 472,72 лв. на месец. Всъщност очакваната продължителност на живота след пенсиониране би следвало да е значително по-голяма от 1 година и колкото по-голяма е тя, толкова по-ниска би била допълнителната пенсия. Например, при очаквана продължителност на живота 10 години след пенсиониране допълнителната пенсия би била около 47 лв. на месец.
Разбира се, че подобни резултати изглеждат незадоволителни. Те обаче са следствие и от поведението на хората, които понякога се осигуряват на по-ниска от действителната си заплата.
Въпреки наличието на конкуренция – 10 фонда действат на вътрешния пазар от началото на 2022 г. (преди това са 9), пазарът всъщност е силно концентриран. На най-големите 3 компании се падат общо над 63% от осигурените лица, а делът на най-големите 4 е над 73%. Аналогична е ситуацията и при размера на нетните активи – най-големите 4 компании управляват 75% от активите, докато най-големите 3 компании администрират над 65% от активите. Навлизането на нов играч вероятно ще промени леко пазарната структура, но едва ли в средносрочен период той ще привлече достатъчно клиенти, за да се класира сред най-големите компании.
Концентрацията на пазара и задължителността на осигуряването, както и нормативно определените размери имат за резултат големи такси, които получават дружествата за управление на активите, сравнени с доходността, която реализират за своите клиенти. Според Кодекса за социално осигуряване дружествата могат да правят удръжка в размер до 3,75% от всяка осигурителна вноска. Тоест още преди съответният фонд да е направил каквото и да е действие по управлението на тези средства те фактически намаляват с до 3,75% и след това евентуално се инвестират, като резултатът от това може и да не бъде положителен за осигуреното лице.
Освен това е регламентирана и инвестиционна такса върху нетните активи на фонда, която е в размер от 0,75% годишно. Всъщност тази такса представлява дори по-важен източник на приходи за пенсионните дружества, защото всяка година, независимо от резултатите, тя се събира спрямо цялата натрупана до момента сума по индивидуалните партиди на осигурените лица.
Ако лице се осигурява за период от 20 години като внася в началото на всяка година по 1000 лв., от които пенсионното дружество прави удръжка от 3,75%, и тези пари се инвестират при еднаква доходност всяка година, а в края на годината дружеството събира инвестиционна такса в размер 0,75% от натрупаните до момента средства, за да се получи в края на периода сума, която е равна общо на направените през годините вноски (20*1000 лв. = 20 000 лв.) е необходимо средногодишната доходност за целия период да е приблизително 1,12%. При тези условия събраните от дружеството инвестиционни такси за целия период ще бъдат общо 1568,72 лв., докато общо събраните удръжки ще са 750 лв. Това изчисление доказва, че в дългосрочен период по-големи приходи за пенсионните дружества осигуряват инвестиционните такси, въпреки че при тях ставката е значително по-ниска.
Налице са и сериозни ограничения при управлението на активите на фондовете, които инвестират основно на недостатъчно развития капиталов пазар в България.
Понастоящем универсалните пенсионни фондове не биха могли да осигурят достатъчно голяма втора пенсия, която да се добави към тази от ДОО. В полза на осигурените лица би било намаляването максималния нормативно определен размер на таксите и удръжките, които събират дружествата. Освен това трябва да се насърчи конкуренцията между отделните фондове и продукти.
Автор: Димитър Чобанов, финансист
