Българите харчат 84% от средствата си за покриването на битовите си нужди. Най-голямо перо от тези разходи са разходите за храна, които заемат цели 35 % от тях. Това показват данните на Националния статистически институт, цитирани от bTV и БНТ.

След храната, най-много пари българинът дава за отоплението и поддържането на дома. За разлика от нас една четвърт от доходите на европейците отиват за жилища.

В Дания например 30 % от доходите се отделят за жилище, а във Финландия, Чехия и Швеция - 27 %. В тези страни разходите за храна са едва около 11-12 %.

За разлика от българите в най-развитите европейски страни разходите за храна са в пъти по-малко - в Люксембург и Великобритания те са около 9 %.

Най-малко за храна европейците са харчили след Люксембург и Обединеното кралство, в Ирландия - 9,8%, Австрия – 10%, Германия – 11%, Дания - 11,2%, Холандия - 11,7%, Кипър, Финландия и Швеция - по 12,4%. Най-много средства за храна са заделяни в Румъния – 29%, Литва - 26,4%, Естония – 19% и Латвия – 18%. Любопитно е, че за България няма данни в тази своеобразна класация на Евростат.

В България следващото перо в разходите е за отопление и битови нужди в жилището - 14,4 %, 5,7 % отделяме за здравеопазване. 4,5 % отиват за алкохол и цигари, едва 4 % можем да отделим за отдих и развлечения, а за облекло и обувки само 3 %.

Ако българинът средно през 2011 г. е получил 3 672 лева, за храна той е отделил 1 265 лева, за битови нужди в жилището и отопление - над 500 лева, за алкохол и цигари - 155 лева, за здравеопазване и транспорт - по около 200 лева, сочат още данните на националната статистика.

По данни на Евростат в Европа най-много са харчили за жилища - средно по 24 % от доходите си. Най-много за храна са отделяли съседите ни в Румъния - около 29 %, но и техните разходи са по-малко от нашите 35 %.

Най-много за развлечения и ресторанти са харчили испанците - близо 17 %, а най добре за гардероба си се грижат в Италия и Люксембург - там за облекло и обувки се харчат 7,7 % от доходите.