През последните две седмици правителството и медиите оповестиха данни за злоупотреби и нередности в българската енергетика и идеи за преструктуриране на сектора, които потвърдиха съществуващите сериозни проблеми в него. Направените констатации не са новост, смятат от Центъра за изследване на демокрацията.
Още през 2006 - 2007 г., при предходната публична криза довела до оставка на енергийния министър, центърът публикува подробен анализ на най-често срещаните лоши управленски практики в енергетиката. Изводите и препоръчаните стъпки важат с пълна сила и днес. Поради техният непреходен характер си позволяваме да ги повторим накрато тук, заявяват от ЦИД.
- Липса на конкуренция и неефективно държавно регулиране, които позволяват да се правят свръхразходи за сметка на потребителите. Те генерират значителен корупционен ресурс и възможности за разпределянето му в отклонение от логиката на пазара;
- Съсредоточаване на вниманието предимно върху ЕРП, но не и върху производителите - държавни монополи. Бизнес плановете на дружествата производители се разглеждат от ДКЕВР и се утвърждават. В тях могат да се залагат свръхразходи, които няма кой да контролира поради липсата на капацитет на комисията, а понякога и поради неумение да се изготвят бизнес планове от самите дружества. Не се прави прецизен икономически анализ на начина на управление на дружествата, на практическата потребност от едни или други разходи и най-вече - на ефективността на провежданите инвестиционни политики, калкулирани в цени за единица мощност и съотнесени към средноевропейските пропорции и критерии за ефективност;
- Икономически необосновано използване на политически свързани посредници при вноса на суровини (газ и ядрено гориво) и износа на електроенергия - реплика на входно-изходното източване на държавните предприятия от началото на прехода приложена върху цял сектор. Оформят се политико-икономически кръгове, обвързани с държави - производителки на енергийни източници и техните доминиращи корпоративни структури. Успехът им се дължи на проникването с времето във висшите политически среди независимо от партийната принадлежност, от една страна, а от друга, на връзките им с външните доставчици на енергийни източници, които по правило са тясно свързани с висшите политически кръгове в своите страни;
- Контролиране на обществените послания в медиите чрез "независими" експерти - консултанти по енергийни проекти;
- Прикриване на злоупотреби и корупция чрез засекретяване на договори с мотиви за национална сигурност, технологична и екологична сложност. В много случаи е възможно безнаказано укриване на информация чрез нейното неоправдано класифициране. Това с особена сила се отнася до ядрената енергетика;
- Рискът за възлагане на неизгодни обществени поръчки в енергетиката е значително по-висок, отколкото в други сектори. Изключително висок дял (над 50%) на прякото договаряне на обществени поръчки с изпълнители, което е най-удобният метод за контролирано връщане на подкупи към политически покровители - рентабилността и др.
