На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на март да бъде дефицит в размер на 690 млн. лв. (0,4 % от прогнозния БВП), обявиха от финансовото министерство. За сравнение, за първото тримесечие на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 294,7 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 1 млрд. лева. Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите (близо 27 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (18 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година.

Приходите, помощите и даренията по КФП към март се очаква да бъдат в размер на 14.64 млрд. лв. 

и нарастват с 2.26 млрд. лв. спрямо отчетените за първото тримесечие на 2022 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на миналата година с 2.32 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 62 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на година по-рано.

На база на предварителни оценки, данъчните приходи по КФП за първото тримесечие са в размер на около 11.86 млрд. лв. и нарастват номинално с 20,1 на сто спрямо същия период на миналата година. Върху изпълнението на косвените данъци, най-вече на приходите от ДДС за периода, основните фактори, оказващи влияние са: динамиката на вътрешното потребление, вноса и износа, както и мерките на приходните администрации за повишаване на събираемостта на приходите. По предварителни данни декларираният за внасяне ДДС за периода нараства с 13,8 на сто, спрямо първото тримесечие на миналата година. При постъпленията от ДДС от внос през периода влияние оказва нарастването с 3,5 на сто на индекса на цените на стоките, внасяни от трети страни. От друга страна, декларираният за възстановяване ДДС нараства с 18,9 на сто.

Основната причина за високия размер на декларирания за възстановяване ДДС е ръстът при декларирания данъчен кредит от износители (19,2 %). Също така, от началото на 2023 г. е отчетен спад от 10,3 на сто на количествата стоки, внесени от трети страни, в т.ч. спад на количествата внесен суров петрол. Негативен ефект върху приходите от ДДС имат и намалените ставки за някои стоки от 1 юли 2022 г., в т.ч. 9 на сто ДДС за централно отопление и природен газ, 0 процента ДДС за хляба и брашното, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от 1 януари 2023 година.

Разходите по консолидираната фискална програма 

(включително вноската на България в бюджета на ЕС) към март 2023 г. са в размер на 15.33 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на 12.09 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, разходите за издръжка, разходите за персонал, и други.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена  към 31 март от централния бюджет, възлиза на 455 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Евросъюза.