Най-висок относителен дял на ръководни длъжности, заети от жени, има в съдебната власт - 53%, а най-нисък - в законодателната, където са под една четвърт. Това сочат данните от най-ново изследване на Националния статистически институт за равнопоставеността на половете в управлението към 2021 г.

В публикацията са обхванати 22 163 ръководни длъжности на високо и средно управленско ниво в институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власти и в други самостоятелни структури извън тях като според данните мъжете заемат 63.5% от ръководните длъжности на високо и средно управленско ниво, а жените - 36.5%.

Мъжете заемат 72.5% от шефските длъжности в държавните компании и са над 70% от кметовете и общинските съветници.

Жените са над половината от ръководителите в специализираните териториални администрации, в научните организации и в обществените медии.

Жените по-рядко се кандидатират за участие в парламентарни избори и по-рядко биват избирани, е един от изводите в изследването. На изборите през ноември 2021 г. , например, жените кандидати за народни представители са 29.9%, а жените, избрани за депутати, са 22.5%. Жени са и едва 12% от председателите на парламентарни комисии. Подобно е съотношението и в Европейския парламент, където с 29.4% жени - евродепутати България е на 22-ро място по представителност на този пол.

Над половината ръководни длъжности в системата на съдебната власт са жени. Жени са две трети от съдиите като най-висок дял на жени-съдии има в административните (77.9%) и върховните съдилища (74.7%).

В изпълнителната власт жените имат по-голям относителен дял в ръководствата на изпълнителните агенции (63.8%) и специализираните териториални администрации (64.8%), докато 72.6% от ръководния състав на министерствата са мъже.