За по-малко от 50 години са загубени 68% от дивите животни на планетата, като основният фактор са престъпленията срещу дивата природа. Тези престъпления се нареждат сред четирите най-доходоносни криминални дейности в света и генерират приходи от 280 млрд. долара годишно, сочат данни на Интерпол. През 2021 г. Съветът на Европейския съюз (ЕС) обяви справянето с престъпленията срещу природата като един от десетте приоритета в борбата с организираната престъпност.
27% от престъпленията са свързани с незаконното убиване на диви животни, използването на отровни примамки – 16 %, забранени методи за лов - 14 %, както и с нелегалната търговия с диви животни – 13 %. Сред примерите в доклада е незаконният лов и износ на щиглец. Птицата е смятана за деликатес в някои държави като Италия и страни в Близкия Изток. Това води до „бракониерски туризъм“ в Сърбия. В България от WWF определят като проблем рязкото намаляване на броя на кафяви мечки – от 411 на 329, без данни за увеличени на естествената им смъртност.
Повечето престъпления срещу дивата природа остават ненаказани, сочи доклад на WWF, разработен съвместно с природозащитните организации "Traffic" и "Fauna & Flora International", съобщиха на 5 юли от пресцентъра на WWF - България. Сред основните изводи е, че престъпленията срещу дивата природа водят до загуба на биоразнообразие и излагат на риск сигурността и икономическото развитие, а липсата на достатъчно мониторинг оставя повечето случаи неразкрити. Проучването обхваща периода между 2016 и 2020 година и се основава на данните на 87 институции в 11 европейски държави.
Тези данни бяха обсъдени на среща, при която експерти обсъдиха ефективните механизми за сътрудничество при опазването на защитените видове хищни птици и изпълнението на Плана за действие за борба срещу незаконното използване на отровни примамки в България, приет през 2021 г. В срещата, проведена с домакинството на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), участваха експерти от МВР, РИОСВ, Агенция „Митници", Асоциация на прокурорите в България, Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), „Зелени Балкани" и WWF.
За да се подобри ефективността при разследване и предотвратяване на престъпления срещу дивата природа, ще се работи подобряване на сътрудничеството между отговорните институции и гражданските организации, промени в законодателството, развитие на капацитет за разследване на този специфичен тип престъпления.
Основна цел на срещата беше да се изясни начинът на взаимодействие между новия сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа" в отдел „Икономическа полиция" към МВР и всички останали участници в процеса: МОСВ, РИОСВ, БАБХ, прокуратурата и неправителствените организации. Ясно беше заявен ангажиментът престъпленията срещу природата да се преследват с предвидената тежест от закона. Подчертана беше и необходимостта да се засили участието на гражданското общество в подаването на сигнали за престъпления и на природозащитните организации с тяхната експертиза в разрешаването на случаите. Страните изразиха увереност, че новият сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа" ще има ключова роля в успешното координиране на дейностите, твърдят от МОСВ.
Благодарение на организираните обучения за разследване на престъпления срещу природата десетки прокурори могат да се включат активно в помощ на разследващите полицаи при установяването им. Участниците в срещата обсъдиха и провеждането на обучения на регионално ниво, които да подпомогнат координацията и прилагането на протоколите за действие при случаи като използване на отровни примамки и подобни нарушения.
През следващите години с приоритет ще се почистват складовете със залежали пестициди, които попадат в защитени зони или във важни местообитания на защитени видове. Това стана ясно по време на обсъждането по темата за обезопасяването на старите складове с пестициди на територията на България. БДЗП предостави информация за актуалното състояние на някои от старите складове, които се намират в територии, приоритетни за опазване. Въпросът за нелегалната търговия с пестициди от страни извън Европейския съюз обедини организациите и институциите около необходимостта от повишен контрол и мерки за предотвратяването ѝ.
