Кога добрите хора вършат лоши неща?

07.11.2012 | 10:05
по статията работи: Александър Димитров
Съблазънта на измамите, подкупите и корупцията се оказва прекалено силна в някои ситуации за служителите на компаниите
Кога добрите хора вършат лоши неща?
Снимка: Thinkstock/Guliver

 

Корупция. Измама. Манипулация. Спекулация. Увреждане. Злодеяние. Все синоними в плоскостта на негативния смисъл, и за жалост – в честотата си на срещане, особено по високите етажи.

Какво обаче може да мотивира един иначе интелигентен, образован и (привидно) безупречен човек да се спусне по същата тази негативна плоскост? Дали ни е вложено или има различни фактори, които блъскат бронята на почтеността ни, докато спуснем гарда?

Електронното издание "Бизнес инсайдър" посочва някои факти, които сочат защо и кога добрите служители във фирмата ви може да вършат не дотам добри неща.

Единствената светлина в края на тунела

Да си поставяш и да постигаш цели е нещо адски важно. Вкопчването само и единствено в идеята за тях обаче може да заслепи усещанията на хората, особено по отношение на етиката. Когато печално известният американски енергиен гигант Enron обяви големи бонуси за служителите си, ако реализират допълнителни приходи, те се побъркаха. Границата между морално и доходоносно изтъня - знаем много добре докъде доведе това.

Силата на термините

Толкова е освобождаващо. Подкупът не е подкуп, а е „смазка за финансовите врати“ на твоята компания. Измамата в статистическия сектор и избягването на данъци пък е „финансово инженерство“. С други думи – прякорите и евфемизмите са бягане от грозното лице на това, което някои хора вършат и ги правят да изглеждат доста по-приемливи.

Теорията на социалното обвързване

При големите корпорации, числеността на служителите е огромна. Те започват да се възприемат като чаркове на механизъм, като атом на молекула, да избягват своята индивидуална същност. Точно тогава идва моментът, в който се губи усещането както за себе си, така и за целите на тази организация, на която си чарк. Някои от тях даже намразват работното си място.

В такива условия извършването на измами, кражби и други неправомерни дейности е доста по-вероятно. В повечето случаи то е по невнимание, именно заради загубата на усещане за света и мястото на служителя в него.

Малката кражба

Има десетки, дори стотици малки изкушения на работното място. Пакетчета захар, салфетки, тоалетна хартия, дребни предмети се озовават из джобовете и чантите на служителите и пътуват обратно към вкъщи с тях.

Тези неща често остават безнаказани. Постепенно обемът на злоупотребата се увеличава, някои преувеличения на корпоративните разходи, някой и друг бизнес „подарък“, който си правиш и... Пътят към по-големите измами е отворен.

Егото

Малко хора мислят, че са средностатистически. Повечето се възприемат като умни индивиди, по-умни и по-етични от околните.

Това усещане лесно води до друго – това за несправедливост. Ако някой друг служител получи повишението, често се заформят негативни отношения. А те често водят до неетично поведение поради натрупаната фрустрация.

Ефектът на Пигмалион

Начинът, по който хората са възприемани от околните и по който околните се отнасят към тях, е много важен. Когато някой се отнася подозрително със служителите и ги възприема като потенциални крадци, е твърде вероятно те или вече да са, или да станат такива поради отношението.

Най-вече второто. Идва един момент, в който на човек му писва да живее с предразсъдъците на другите, без да ги оправдава. И така се започва с кражбите и измамите.

Важността на околната обстановка

Служителите са рефлексия на работната си обстановка. Ако в компанията им е налична корупция, работниците ще са свикнали с присъствието ѝ и нито ще я санкционират, нито ще ѝ обръщат внимание. Нещо повече, тя може да се очертае като нещо нормално за тях.

Изследване, включващо участници от различни страни, е посочило следното: В страни, които са непрозрачни и с по-често срещани корупционни практики, участниците са били по-склонни да дават и взимат подкупи.

Подчиняването на авторитетите

Подчинението на дадени авторитети е част от обществото ни, а и с това – от работната ни обстановка. За добро или лошо. Когато някой, който е овластен, пожелае от свой служител нещо незаконно или неетично, голяма част от работниците не могат да му се противопоставят.

Тук са вплетени чувството за освободеност – авторитетът е заставил и повелил това, така че действието не е било „по собствена воля“, както и оправданията, отново с наложеното чуждо желание.

Заслепяващият ефект на властта

По-властническите индивиди изглеждат по-корумпирани, защото ги хващат натясно в публичното пространство. Скорошно изследване обаче показва нещо интересно – хората с власт поставят много по-високи етични стандарти за другите, отколкото на себе си. 

Когато някой се превърне в такъв коректив, той много лесно се самозабравя. И укорява другите там, където остава сляп за себе си.

Победители и победени

В ситуации, в които са налични ясно очертани победители и победени, има по-голяма вероятност хората да търсят измамата. Причина за това е масивната паника и страх от това да бъдеш победеният и унизеният.

Липса на сън, недохранване

Проблемите на неетичното поведение са обица на ухото за много хора. Понякога е въпрос на самоконтрол да се опазиш от такива действия. Когато обаче човек е гладен, изморен, недоспал си, или има друг дефицит на физическото и психическото си състояние, е по-вероятно да съгреши.

Изследване сочи, че изморените участници, от които е било искано решаване на математически задачи, доста активно са докладвали за правилни отговори. Нещо повече – в докладите си са излъгали за количеството верни попълвания. Това е нормално – когато съзнанието ни е изморено, сме по-уязвими към различни изкушения и слабости.

Ефектът на компенсацията

Понякога хора, които са били морални и справедливи, безупречни, в действията си прекалено дълго време, искат компенсация. Те си мислят, че са натрупали достатъчно „етичен кредит“ и могат да си позволят някое и друго прегрешение.

Конформизмът

Тук ситуацията е подобна на тази с авторитетите. В случая обаче става дума за напасването към настроението на групата поради страх от самосиндикалност. За да не правят проблеми, много хора се конформират към общата позиция на дадена група. Така те рискуват морала си, предпочитайки да избегнат конфронтация.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!

Оцени статията:
5.00/3
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Женевски конвенции
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
Лекарят ми предписа 2 литра вода на ден. Сметнах я в кубчета лед и ми излезе 14 уискита...
На този ден 27.12   537 г. – В присъствието на император Юстиниан I тържествено е осветена новата църква Света София в Константинопол. 1703 г. – Подписан е Метуенския договор...