Когато икономиката рухне, народът поема щетите. Историята не е лишена от плашещи сценарии на инфлация, разорила цели държави. Businessinsider.com представя десетте най-ужасни случая на хиперинфлация, побрани в рамките на столетието между 1900 и 2000 година. Те са дори по-тежки от случая с българската криза от края на XX век, когато средногодишната инфлация за 1997 г. достигна 1058.4%. Помните ли, тогава за по-малко от два месеца цената на един щатски долар достигна от 500 до 3000 лв. Но да видим какво са преживели хората в други страни по света, в по-ранните години на миналото столетие:
Германия (1921-1923 г.)
В най-кризисния исторически момент на Германия от XX век, месечната инфлация на държавата достига 29,500% през октомври 1923 г. по данни на института Като. През декември 1923 г. 4,2 трилиона марки се равняват на един щатски долар. В ранните 20 години хиперинфлацията унищожава стойността на марката до такава степен, че народът я използва за подпалки и като заместител на въглищата.
Немска марка на стойност 50 милиона. Снимка: Wikimedia.org
Защо се е получило така? Немското правителство решава да финансира своите военни дългове като заема пари от гражданите си, вместо да въведе по-строга данъчна система. Това води до бум на инфлацията в рамките на Ваймарската република, която през 1919 г. замества предишния монархически режим.
Развръзката? Правителството изгражда независима централна банка, както и нова парична единица - рентенмарката. Също така се прави възможно конвертирането ѝ в облигация в злато.
Гърция (1943-1946 г.)
Според информация на института Като, месечната инфлация в Гърция през октомври 1944 г. е 13,800%, като дневният инфлационен процент достига 20,9%.
Защо се е получило така? След Втората световна война Гърция изпада в тежка дългова криза поради действията на правителството, което покрива разноските си чрез печатане на валута, вместо с увеличение на данъчното облагане на гражданите. Немско-италианската окупация разрушава гръцката икономика и води до "бягане" от гръцката валута от страна на гражданите. Като следствие централната банка започва да емитира златни франкове, което абсолютно понижава търсенето на гръцка валута.
Развръзката? За да прекъсне катастрофалния ход на хиперинфлацията, Гърция се присъединява към Бретън-Уудската система, основана през 1953 година, която обвързва международните валути към стойността на щатския долар.
Унгария (1945-1946 г.)
Инфлацията в унгарски рамки през юли 1946 година на месечно ниво е 4.19x1016%, а дневният инфлационен процент - 207%. След като се издава банкнотата с най-голяма деноминация в страната, а именно 100 квинтилиона (100 милиарда милиарда) пенго, правителството проектира нова валута. Това обаче също не помага, като едно адопенго се равнява на 2х1021 пенго.
Унгарско пенго от кризисния период. Снимка: Wikimedia.org
Защо се е получило така? Бясното покачване на цените е пряк резултат от военните разходи на Унгария. Същевременно правителството провежда много силна субсидираща политика спрямо частния сектор, оголвайки допълнително държавния бюджет.
Развръзката? На власт през 1946 г. идва нов режим, като директна последица от това са безбожно ниските работнически заплати. Ситуацията обаче е проконтролирана с въвеждането на унгарския форинт и последвалата стабилизация на кредитната система.
Китай (1948-1949 г.)
Инфлацията в Китай през май 1949 г. достига месечно ниво от 2178% с дневно равнище от 11%. Валутата претърпява деноминация от 6 милиарда юана.
Защо се е получило така? Националистическото китайско правителство поема контрол над държавните банки и осъществява смяна от сребърен стандарт към фиатна валута (пари, печатани от държавата, които не са правно конвертируеми). След този преход се извършва монетизиране на държавния дълг посредством фиатната валута и се продължава емитирането на валута по време на войната с Япония и гражданската война срещу комунистите, начело с Мао Дзъдун.
Развръзката? Китай сменя валутата към ренминби и още към 1955 г. се наблюдава спадане на инфлационните темпове, като 1 нова ренминби единица се равнява на 10,000 единици от старата валута.
Чили (1973-1975 г.)
Сравнението между предишната 1973 г. и текущата 1974 г. води до начисляване на инфлация от 746,39% през април 1974 г. за чилийците.
Защо се е получило така? Президентът Салвадор Алиенде национализира компаниите и мините, присвоява частна земя и раздава национализираната собственост на работниците, като междувременно насърчава емитирането на валута, за да се поддържа икономиката. Девалвацията на ескудос валутата стимулира търсенето на щатски долари на пазара.
Развръзката? Извършва се преврат, който е подкрепен от американска страна и в резултат от него на власт идва генерал Пиночет. Той разпродава компаниите, които са държавна собственост, и въвежда песото като нова валута.
Аржентина през 80-те години
Според данни на Ню Йорк Таймс, годишният инфлационен процент в страната е начислен на 12,000% през 1989 година. Това води до много тежки последствия, като например едно песо от 1992 г. (след стабилизацията) се равнява на 100 милиарда песо отпреди 1983 година.
Защо се е получило така? Инфлацията произтича от постоянните външни заеми, като спирането на отпуснатите средства води до рязка девалвация на националната валута, за да се увеличи положителният търговски баланс, тоест износът да е повече от вноса.
Развръзката? През годините правителството се опитва да извърши икономически реформи като Плана Примавера, които обаче не се увенчават с успех. През 80-те е приет планът "BB", който включва в себе си нови стабилизационни мерки.
Монета от едно песо от 1995 година. Снимка: Wikimedia.org
Боливия (1984-1985 г.)
Във върховата си точка между май и август 1985 година, годишната инфлация на страната скача до 60%.
Защо се е получило така? За разлика от повечето държави в този списък, инфлацията в боливийските предели не е базирана на военни действия или задължения. Нестабилната политическа
обстановка довежда до сривът на износната индустрия и разрастналия се заем спрямо чуждестранните кредитори кара правителството да печата повече пари.
Развръзката? Правителството на президент Есоноро предприема валутни и фискални мерки, които да сложат край на прекомерното печатане на пари. Годишният доход е стабилизиран
посредством данъчно увеличение, както и повишаване на цената на държавното гориво и на стойностите на други публични сектори.
Никарагуа (1987-1990 г.)
В края на 80-те години и малко преди това, Никарагуа се обозначава като "страната, пълна с милионери". Правителството нарежда печатането на валутни деноминации от 100 милиона нови кордоба. Инфлацията в страната на годишно ниво стига до 30% през 1987 година.
Защо се е получило така? Масовото въстание, спадът в земеделския износ и санкциите от американска страна водят до остра девалвация на кордобата спрямо щатския долар.
Развръзката? Краят на въоръжения конфликт и проведените от президента Чаморо икономически реформи след изборите от 1990 година успокояват инфлационната обстановка. Държавният глава успява да увеличи чуждестранните инвестиции в Никарагуа и да спечели на страната подкрепа от САЩ.
Югославия (1989-1994 г.)
Месечната инфлация в рамките на Югославия е била 313,000,000% според данните на института Като, а дневното инфлационно равнище е било 64,6%. В най-кризисния си етап националната банка е емитирала динари, деноминирани до стойност от 500 билиона.
Защо се е получило така? Югославската инфлация е причинена от прекомерното печатане на пари, а влошаването ѝ е поради строгите санкции върху държавата от страна на ООН. Към 1990 година правителството изчерпва целия си твърд валутен резерв и започва да си присвоява гражданските спестявания, като ограничава достъпа на жителите до влоговете им в банките. Разпадането на държавата още повече засилва инфлационния процес.
Развръзката? През 1994 г. правителството въвежда като валута новия динар с разменна стойност от 1 нов динар срещу 1,3 милиона стари динара. Валутата е обвързана с коефициент 1:1 към немската марка.
Зимбабве (2000-2009 г.)
Годишната инфлация в рамките на Зимбабве е заковала равнище от рекордните 516 квинтилиона процента по данни на The Telegraph. Националната банка е прибегнала до печатане на зимбабвийски долар с деноминация от 100 трилиона, за да не се налага носенето на ежедневна валута в сакове от страна на гражданите.
Легендарната по фатален начин банкнота от 100 трилиона зимбабвийски долара. Снимка: Wikimedia.org
Защо се е получило така? Спиралата на инфлационните проблеми излиза извън контрол поради политиката на президента Мугабе, която се изразява в прекомерно и абсолютно харчене на пари, финансирано от Централната банка на Зимбабве. След хиперинфлационния бум държавният глава обвинява санкциите от страна на Европейски съюз и САЩ, които са наложени спрямо страната и ги окачествява като преки причинители на икономическия хаос.
Развръзката? През 2009 година правителството изоставя зимбабвийския долар като валута и преминава към американски долар и южноафрикански ранд като действаща валута.
