Американският университет в България и Софийският университет "Свети Климент Охридски" са най-добрият избор за българските студенти по икономика според рейтинговата класация на висшите учебни заведения у нас на Министерството на образованието, младежта и науките (МОМН).

Системата е актуализирана в края на март тази година. За изработването ѝ е използвана информация от самите висши училища, от Националната агенция за оценяване и акредитация, от модула АдминУни в информационната система на образованието, от Националния осигурителен институт (НОИ), от международни библиографски бази данни, както и от анкетно проучване на мнението на 15 хиляди студенти.

През 2012 г. съдържанието на системата е актуализирано и доразвито от Консорциум "ИОО-МБМД-С", който е съставен от Институт "Отворено общество" - София, от Института за маркетинг и социални изследвания МБМД и от ИТ групата от компании "Сирма Груп". Това е извършено в изпълнение на обществената поръчка "Доразвиване и поддръжка на Рейтинговата система за висшите училища в Република България" на МОМН.

Тазгодишното подреждане е направено сред 51 акредитирани университета у нас. Специалностите, които те предлагат, са разпределени в 52 направления, а информацията е обединена в онлайн система към сайта на МОМН, в която всеки кандидат-студент може да прецени къде е най-добре да следва избраната от него специалност.

Първото място в направление Икономика делят СУ и Американският университет, намиращ се в град Благоевград. Специализираният Университет по национално и световно стопанство (УНСС) заема втора позиция в класацията. Следват Нов български университет (НБУ), Варненският икономически университет и Стопанската академия "Димитър Апостолов Ценов" в Свищов.

Сформирането на рейтинга на висшите училища е на базата на шест макрокритерия – учебен процес, научни изследвания, учебна среда, социално-битови и административни услуги, престиж и реализация и връзка с пазара на труда. Логично, най-голяма тежест има последният критерий, който представлява 35% от сумарната оценка. Още 25% носи учебният процес и 20% - реализираните научни изследвания в областта. 10% се дават за престиж, а за среда и социално-битова и административна дейност – по 5%.

На базата на това сумиране заведенията, които са на първо място в класацията, имат рейтинг 73. Оценката на УНСС е 67. Рейтингите на следващите три висши училища са близки – съответно 56 за НБУ, 54 за Икономическия университет във Варна и 43 за Стопанската академия в Свищов.

Всеки от макрокритериите от своя страна сумира оценките от още показатели – някои с по-голяма тежест, а други – с по-малка. Ето защо, въпреки водачеството на Американския и на Софийския университети в общата класация, съществуват определени характеристики, които те не покриват най-добре.

Пример за това е показателят акредитационна оценка, при който водач е УНСС с оценка 10. Той определя 15% от общата оценка. Индексът му е най-висок и в направленията престиж сред студентите (48,3), участия в стажове (1,68), както и специалности за обучение на бакалаври и на магистри (съответно 44 и 52).

От своя страна НБУ е с най-висока оценка на материалната си база (9,72) и с най-висок индекс на учебния си график (8,7).

Що се отнася до СУ и Американския университет – там тенденцията е противоречива. Благоевградското заведение е водач в повечето показатели, но столичният "алма матер" печели в по-важните от тях, като изключим реализацията на пазара на труда. Така например "Св. Климент Охридски" е оценен по-виското по критерии ексклузивност на преподавателския състав, цитируемост по научна област и цитируемост без автоцитати по научна област, които оформят съответно 2,5%, 3% и 6% от сумарния рейтинг.

Американският университет има по-добра теоретична и практическа база, по-добро преподаване и по-добро оценяване. Освен това е реализирал най-много стипендии и е приел най-много чуждестранни студенти. Всички тези характеристики обаче носят по-малка тежест за крайната оценка.

В категорията реализация и връзка с пазара на труда благоевградският университет е на първо място в три от петте подкритерия. След завършването си обучавалите се там реализират най-висок осигурителен доход и заемат най-много работни места – индексът на безработицата на висшето училище е 0,53. Тези два показателя носят по 12,5% от общия рейтинг. Университетът е пръв и по приложение на студентите на придобитото висше образование – критерий, представляващ 7% от оценката. От своя страна СУ има най-голям принос към осигурителната система, а НБУ – най-голяма регионална значимост.

1,23% е безработицата сред студентите от "Св. Климент Охридски", 2,73% - сред тези от УНСС и 3,3% - от НБУ.

Колкото до учебната среда, НБУ има най-добра материална база, Американският университет – най-добър стопански инвентар, а СУ – най-добро оборудване. Интересен факт е, че Американският и Нов български университети имат най-качествен библиотечен фонд. Най-висока ползваемост обаче регистрират студентите на ИУ във Варна.

И накрая, средният успех от дипломата за завършено средно образование е най-висок при студентите от университета в Благоевград.

На последно, 17-то място в класацията за висши учебни заведения, предлагащи икономическо образование, се нарежда Колежът по икономика и администрация в Пловдив. Неговите показатели формират рейтинг от 35.