123 млрд. евро са достигнали брутните финансови активи на българските домакинства през 2022 г. С други думи - на глава от населението сумата е 14 510 евро. По този показател България е на 35-о място в света, стана ясно преди дни от редовния доклад на Allianz Global Wealth Report.
Когато се анализира този доклад, е важно да се знае, че изследването не е на всички държави, а само на 57, което означава, че 35-о място не е сред челните, а около средата. И че за финансови активи на домакинствата се приемат пари на депозит, ценни книжа и участия в пенсионни и застрахователни фондове.
Най-важното е, че сумата в евро на глава от населението не отчита два важни за богатството показателя - доход от БВП на глава от населението и покупателна способност на същия този доход. И не на последно място - анализът не се занимава с ключова тема - тази за неравенството, т.е. за разликите между бедни, богати и средна класа.
В България 100 млрд. евро са в банкови депозити, казва докладът. (Данните на БНБ обаче показват, че спестяванията общо - на бизнеса и домакинствата, са 62 млрд. евро - бел.ред). Годишното им нарастване е с 10%. Парите в пенсионни и застрахователни фондове са загубили 3% от стойността си, а в акции и ценни книжа - 0,1%.
От поне 5 години най-голям брой депозитни сметки са тези до 1000 лв. - около 4,8-5 млн. Броят им е над 55% от всички депозити, но средният им размер е под 200 лв. и така техният относителен дял от стойността на всички сметки е около 1%.
Аналогична е ситуацията и със следващата група депозити - до 5000 лв., при които средният размер на парите в сметката се движи около 1500 лв., а процентът от стойността на всички депозити е 7-8%.
Тези две най-малки групи са 75% от всички влогове като брой и заедно представляват под 10% от общата им стойност.
Големите депозити - с над 50 000 лв. в тях, са около 3-4% от общия брой, но са 50% от стойността на всички спестявания в банки. Броят на такива сметки обичайно в последните години е около 300 000.
Тъй като брой сметки не отговаря на брой хора, защото един човек може да има повече от една, това означава, че не повече от 300 хил. души притежават близо 50 млрд. лева, или средно се падат по 166 хиляди лв. на човек.
Последните данни на БНБ показват и още нещо - намаляването на броя на депозитните сметки продължава, задълбочава се и засяга основно малките влогове. Преди две години в групата на намаляващите като брой сметки бяха тези с до 2500 лв., в началото на 2022 г. в нея влязоха и тези с до 5000 лв., а от началото на тази година - и сметките с до 10 хил. лв.
Освен намаляващ брой общата сума по малките сметки също пада като дял от спестяванията - в началото на 2022 г. те са били 4,5 - 4,9%.
Данните на централната банка ясно показват огромното неравенство, измерено именно през спестяванията – 1000 пъти разлика между размера на сумите в сметките и концентрация на високите спестявания в под 5% от хората, които притежават влогове. Това означава, че
Към тези данни икономистите от Института за пазарна икономика добавят още интересни факти. Линията на бедност расте с около 50 лв. средно на година, но населението, което остава под нея, въпреки че намалява, все още е около 22-23%. На фона на общото намаляване на официално признатите бедни ръст има обаче в дела на бедните пенсионери и социални трансфери, който достига 44,3%.
Най-обобщаващият показател за неравенството - коефициентът на Джини, спада само с 0,3 пункта до 39,7, а S80/S20 индексът намалява с 0,6 пункта до 7,4.
Важен детайл от картината на неравенството е, че делът на бедните с висше образование е 3,6%, със средно вече е 9%, но за тези с начално и без образование скача рязко - 61 на сто.
В регионален аспект ножицата между областите се разтваря, като областната линия на бедност в София достига 733 лв., тази във Видин – 343 лв.
Това даде основания на икономиста Пламен Ненов от Норвежката централна банка, доцент в BI Norwegian Business School в Осло, да заключи: “Българската икономика расте на две скорости през XXI век.
От една страна, е София и околностите с ръст на БВП на глава от населението от 6% на година, а от друга, останалата част от България - с ръст на БВП на глава от населението от средно 3% за целия период от 2000 до 2019 г.”
Ненов даде и фрапиращ пример: през 2019 г. човек във Видин със средна заплата трябва да работи една година допълнително, за да получи годишната работна заплата на работещ в София.
Критерий за бедност и богатство е и структурата на разходите, категоричен е икономистът Красен Станчев. Според него разходите на домакинствата за първични нужди като храна са намалели като процент от дохода: от 47% през 1989 г. на около или под 29% за 2015 г. до 22% през 2022 г. От 2015 г. насам разходите за образование, пътувания, свободно време и други услуги са за първи път от 27 г. повече от тези за храна.
Въпреки това, неравенството се проявява и през този показател - докато по-заможните отделят около 22% от доходите си за храна, то при най-бедните този процент е два пъти по-голям - около 40.
Семействата на най-богатите дават средно по 2000 лв. на година за свободното си време и за образование, докато най-бедните – само под 200 лв., или 10 пъти по-малко. При разходите за здраве разликата между тях е близо четири пъти. А и семействата на най-богатите спестяват средно по 4000 лв. на година, докато най-бедните не пестят. Данните са на НСИ.
Някои доста се гордеят и с факта, че България е страната членка, която има заедно с Румъния най-много притежатели на собствени жилища. Дори и зад тези данни обаче личи неравенството -
Според НСИ само за една година достъпността на жилищата, измерена през средната работна заплата, се е понижила с 12%. В средата на 2022 г. с една средна за столицата заплата можеше да се купят 0,8 квадратни метра ново жилище, а в момента само 0,65 квадрата.
