Анализаторите от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) определиха прогнозата на кабинета за икономически растеж през 2014 г. от 1,8% като „оптимистична“.

Работодателската организация публикува днес своята официална позиция по проекта на Министерството за финансите (МФ) за Бюджет 2014 г.

И макар от АИКБ да подкрепят повечето от точките в бюджетната прогноза за следващата година и голяма част от готвените нормативни промени, то по отношение на приходната и разходната му част те имат някои сериозни възражения и резерви.

Икономически растеж и други прогнози

Според анализаторите очакванията за ръст на БВП на страната от 1,8 пункта биха се изпълнили само при благоприятни външни условия за българския износ, както и при положение, че мерките за увеличаване на вътрешното потребление и по-добра регулация дадат резултат.

Все пак, според тях, не трябва да се пренебрегва прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) за 1,5% икономически ръст на България. Освен това, данните за последните години показват „липсата на ясна тенденция и загуба на темп на увеличението“ - по справка в Националния статистически институт (НСИ) растежът на страната в последните три години е съответно 0,4% за 2010 г., 1,8% за 2011 г. и 0,8% за 2010.

От АИКБ прогнозират, че ръст на БВП в следващата година спрямо тази в рамките на 1,3-1,5%.

Те обаче са съгласни с предвиждания дефицит от 1,8% и оценяват прогнозата за запазване равнищата на заетост и безработица като реалистична.

Експертите подкрепят тенденцията делът на преразпределени от бюджета средства да се поддържа до под 40 на сто. В проекта за Бюджет 2014 г. е предвиден дял до 37,9%, което е с 0,1% по-малко от този в Бюджет 2013 г. Като друга положителна точка те считат данъчната стабилност при ниски нива на данъчните ставки, което според тях е „един от основните фактори за привличане на инвестиции и за осигуряване на условия за икономически растеж“.

Разходна и приходна част

Асоциацията счита заложения в проектобюджета ръст на общите приходи с 1,6% за изпълним и оправдан предвид очаквания ръст на БВП и ръст на средната и минимална работна заплата.

Постижим е и заложеният ръст на данъчно-осигурителните приходи с 6,5%, смятат анализаторите. В същото време в тяхната структура приходите от ДДС са надценени предвид очакваните нисък икономически растеж и ниска инфлация – все пак прогнозата може и да се изпълни, ако предвидените мерки като тези за фискален контрол на стоките с повишен фискален риск и обратно начисляване на ДДС при някои култури имат ефект. В същото време, очакваните приходи за акцизи „не отразяват изразената от правителство воля за борба със сивата икономика и контрабандата".

В позицията е изразено още несъгласие със заложения ръст от приходи от такси и от глоби, санкции и лихви.

По разходната част възраженията на АИКБ са насочени главно към замразяването на пенсионната реформа. Според работодателите тази мярка е неправилна, при положение, че най-значителното нарастват именно разходите в социалната сфера – само разходите за пенсии достигат 10 на сто от БВП. Те не са съгласни и с решението капиталовите разходи да се намалят с близо 380 милиона лева.

В същото време преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата, ведомствата и на първостепенните разпоредители в сектор „Отбрана и сигурност“ срещат категорична подкрепа. Работодателската организация е напълно „за“ и да се повишат средствата в бюджета за сектор „Образование и наука“, както и да се увеличи резервът за непредвидени и неотложни разходи с 46,6%.

"АИКБ счита, че трябва да бъдат подкрепени усилията на правителството за продължаване прилагането на програмното бюджетиране. Добре структурираните програмни бюджети на министерствата и ведомствата са гаранция за ефективност на бюджетните разходи", е заключението на експертите по отношение на разходната част на готвения държавен бюджет.

Нормативни промени

Работодателите са твърдо „против“ увеличаването на минималната работна заплата – както към принципното ѝ увеличение, както и конкретния предвиждан механизъм. Според тях прагът на минимално възнаграждение трябва да бъде с диференцирана стойност в различните браншове. „Компромисен вариант би бил МРЗ в размер на 330 лв.“

Като още по-сериозна грешка АИКБ оценява вдигането на максималния осигурителен доход до 2400 лева и запазването на задължението на работодателите да заплащат първите три дни от болничните на служителите си.

"Трябва да отбележим, че при изготвянето на промените в данъчните закони, Министерството на финансите работи активно с представителите на бизнес организациите, в резултат на което бяха приети редица предложения на бизнеса за промени на ЗДДС и ДОПК“, коментира асоциацията.

Все пак, смятат експертите, в тази посока има още какво да се направи и „трябва да продължи усърдната работа на кспертите на МФ, Националната агенция за приходите и Агенция ”Митници” за изработването на нормативна уредба в областта на публичните финанси, която да намали административната тежест, да подобри условията за правене на бизнес и да намали дела на сивата икономика в България“.