С растящата несигурност в Европа, ескалирана от задлъжнялостта на европейските банки, възниква въпросът дали тези в България ще успеят да издържат по време на кризата, обхванала Стария континент. Въпреки че съществуват притеснения, спокойно може да се каже, че нашата банкова система е стабилна. В момента тя има много добри показатели за капитал и ликвидност, с което европейските институции не могат да се похвалят.
Банковата криза от 1996 г. -1997 г.
Банковата система у нас държи 95% от активите на финансовия сектор. Ако тя колабира, това би се отразило пагубно на българската икономика. Положителното в този случай е, че нашите банки бяха в криза през 1996-1997 г. Тогава фалираха 18 от тях, като това се превърна в една от най-големите за времето си банкови катастрофи в Европа. Като логичен резултат накрая България влезе във валутен борд и стана зависима от Международния валутен фонд. Правомощията на БНБ бяха ограничени в значителна степен, а търговските банки в страната трябваше да отговарят на много по-строги изисквания за капиталова адекватност и размер на провизиите. Оказва се, че тези мерки сега ни помагат.
Разпоредбите на Базелския комитет и България
През юни 2004 г. Базелската комисия за банков надзор публикува втория по ред закон за банките - Базел II, регулиращ капиталовите изисквания на финансовите институции. Това се прави, тъй като се оказва, че заложените в Базел I рамки за минималните изисквания за капитал не са достатъчни. Разликата между двете капиталови споразумения беше в това, че при второто се изисква повече разполагаем капитал за по-рисковите активи. Базел II също така съдържа по-чувствителен и усъвършенстван модел за оценяване на рисковопретеглените активи. Според разпоредбата от 2004 г. минималният изискуем капитал за тях трябва да е 8%. Според Базел III обаче, който беше предложен от Комисията миналата година и трябва да влезе в действие от 2013 г., този капитал и съответно капиталовата адекватност трябва да е между 8,5% и 11%. Новият документ също така предвижда нива на общия капитал на банките от 10,5% до 13%. Допълнително трябва да се поддържа капиталов буфер от 2,5%, който да гарантира предотвратяване на бъдещи сътресения.
България трябваше да въведе разпоредбите от Базел II от 1 януари 2007 г. - началната дата на членството ни в Европейския съюз. Българските банки са длъжни и да се съобразят с минималните нива за капитал. Дава се свобода на Централната банка единствено в това да разпорежда по-големи изисквания. Предполага се, че страната няма да има проблем и с въвеждането на Базел III. Към днешна дата Наредба No 8 на БНБ за капиталовата адекватност на кредитните институции регулира тези показатели. Последният ѝ вариант, който е изготвен през 2006 г. и влиза в действие през 2007 г., е съобразен с изискванията на ЕС. Според наредбата общата капиталова адекватност на банките трябва да е 12%, а не 8%, колкото е определено от Базелския комитет. По този начин БНБ допълнително се подсигурява.
Към момента показателите, които трябва да поддържат българските банки, са по-високи, отколкото изискваните в Общността. Освен това банковата система в България успя да се справи с кризата през периода от 2008 - 2010 г. и то без особени затруднения.
Старши икономистът от Институт "Отворено общество" Георги Ангелов защитава тезата, че причината за това е преживяната в страната ни банкова криза между 1996 г. и 1997 г. Според него това е направило нашата система много по-устойчива на кризисни ситуации.
„Оттогава и обществото, и самите банки, и БНБ като регулатор, са си извадили съответните изводи. Затова в България банките имат много повече капитал. В Европа сега се опитват да постигнат капитал от 9%, в България е двойно повече - 17,7%. Ликвидността на българските банки е също много голяма - над 25%... В Европа се работи с много по-малка ликвидност. Затова с най-малкото подухване на вятъра в неблагоприятна посока веднага почват проблеми с банките", коментира Ангелов специално пред Econ.bg.
Буферите в българската банкова система
БНБ като централна банка извършва банков надзор върху търговските банки в страната. Надзорният орган изисква осигуряването на достатъчно количество провизии, които да защитават банките от неблагоприятни ситуации. Поради тази причина банките могат да поддържат буферен капитал над задължителната капиталова адекватност, което в България се прави.
Положителна черта на нашата банкова система е, че в страната съществува Фонд за гарантиране на вземанията, който е факт от 1998 г. Той защитава средствата на вложителите до 196 хил. лв. в 26 банки у нас. Финансирането на фонда се извършва от търговските банки, които трябва до 31 март на всяка текуща година да преведат премийни вноски в размер на 0,5% от общия размер на влоговете си за предходната година. Към края на март 2011 г. средствата възлизат на 1,3 млрд. лв. Към януари следващата година се очаква те да стигнат 1,5 млрд. лв. Това представлява значителен ресурс в помощ на банковите институции и най-вече в услуга на кредиторите на банките, т.е. вложителите в депозити.
Българската централна банка освен това е изградила механизъм за краткосрочна ликвидност. Такъв е Резервният обезпечителен фонд към БНБ. Той гарантира извършването на платежните операции и участието във фонда е задължително за всяка банка. Всяка от тях има право при необходимост от допълнителни средства за осигуряване на сетълмента (сделката) в края на деня да ползва тези от фонда.
Също така според Наредба No 11 на БНБ всяка банка трябва да има орган и система за управление на ликвидността. Коефициентът на ликвидност по падежни интервали на една банка трябва да е по-голям от единица за първите два падежа (активите със срок до падежа 7 дни и 1 месец). Друга мярка за поддържане на достатъчно ликвидни активи в баланса на банката са ликвидните буфери. Те позволят по-безболезнено да се преодолее ликвиден шок т.е. недостиг на парични средства в продължение на един месец, без да се нарушава бизнес моделът на кредитната институция.
Същевременно БНБ има и правомощия да наложи допълнително внасяне на капитал от акционерите. При неизпълнение на разпоредбите Централната банка има право и да налага санкции.
Друг положителен фактор, отнасящ се до банковата система, е наличието на голям фискален резерв. Той към 30 септември 2011 г. е в размер на 5,1 млрд. лв. Това е значителен ресурс, с който почти никоя страна в Европа не може да се похвали в момента.
"В България има много буфери, както и варианти какво може да се направи, ако някой от тях се провали", смята Георги Ангелов. Той посочва като пример случая с ирландска банка, която фалира. "Българската банка, която беше нейна собственост, не го направи. Просто тя беше продадена на нов собственик. Това е доказателство, че в България банковата система е добре обработена", допълни той.
Кредитиране и нива на лоши кредити
Банковата система в България е консервативна и предпазлива. Друго доказателство за това е, че съотношението между отпуснатите кредити и привлечените депозити според Базелския комитет не трябва да надхвърля 110%. В България това съотношение към 30 септември 2011 г. е 79,1%. Търговските банки в нашата страна умишлено поддържат ниско ниво на кредитиране, за да се предпазят от непредвидени обстоятелства. От друга страна те имат малко лоши кредити в активите си.
„Банките в България имат около 14% лоши кредити. Но почти всички - около 13% от тях, са изписани като загуба. Това са почти 4 млрд. По този начин те вече не могат да навредят. Освен това за тях са заделени провизии от капитала на банките и акционерите са поели този риск. Те са също така свръхобезпечени, което ги прави по-сигурни. Практически само 1% са лошите кредити, които не са покрити. Това е минимална тежест при 17% капитал на банките. Има обяснение защо банковата система оцеля досега", каза Ангелов.
По данни на БНБ през октомври нивото на кредитиране остава стабилно и е на почти същите нива спрямо предходните месеци. Отчетен е обаче в сравнение със септември лек ръст с 0,3% или 11 млн лв. на размера на корпоративните заеми.
Кредитиране на бизнеса в България
Отпускането на банкови заеми за бизнеса в страната ни коментира Георги Стоев, управляващ съдружник в Industry Watch, специално за Econ.bg. "На първо място кредитът за бизнеса е един от сегментите, които продължават да растат. Макар и с бавни темпове, в сравнение с преди кризата, той расте. За последите 12 месеца имаме ръст на задлъжнялостта на бизнеса към банките с 1 млрд. лева, което не е чак толкова малко като го сравните с притока на чужд капитал и с инвестициите в основен капитал в България", смята Стоев.
Българските банки могат да си позволят да увеличават нивото на кредитите си. Те не само, че имат добро съотношение между ниво на ликвидни активи и пасиви (към 30 октомври 2011 г. то е около 25%), но и добра зависимост между опуснати кредити и привлечени депозити. Това позволява на кредитните институции да увеличават предлагането си заеми, което има накъде да расте.
„Банките от своя страна търсят фирми, които имат добри перспективи и инвестиционни проекти, които могат да донесат доход. Те искат да финансират и буквално се борят за такива компании. Кредитът малко по малко расте в България. България е различна от Румъния, Унгария и балтийските страни, където има около 20% спадане на предлагането на кредит. В нашата страна обаче то расте. Банките желаят да имат в портфейла си активи, които да носят приход", допълва Георги Ангелов.
Нашите банки освен всичко друго все повече се ориентират към кредитиране на малки и средни предприятия, а не толкова към предлагане на заеми на големи компании. Последните подготвят инвестиционни проекти, които са с мащабни размери и се нуждаят от много по-голямо финансиране. Понякога е необходимо, за да се предоставят повече средства, да се създаде конгломерат от няколко банки, като също така, когато говорим за наистина много колосални суми, да участват и чужди банки.
„Онази мащабна част от икономиката (малките и средните предприятия - бел.авт.), която има ежедневен достъп до свеж финансов ресурс, ще бъде таргет на банките и мисля, че голяма част от тях вече започнаха да се ориентират активно натам. Вие виждате - в медиите текат все повече реклами за кредитиране на малък бизнес, за някакъв вид обслужване на този сегмент. Но това няма да се случи за една нощ - това ще е процес, който може би ще продължи в следващите няколко години", каза Стоев.
И според Кристофор Павлов, главен икономист в "Уникредит Булбанк", кредитирането в България ще се ориентира към малките и средните предприятие, което досега не беше толкова развито. Наскоро той заяви, че „трябва обаче да се спре отпускането на кредити заради самите кредити". Необходимо е банките да останат внимателни при съставянето на портфейла си от активи (предоставяни заеми), за да не нарушат финансовата си стабилност. ЕС ще изисква вече по-голямо обезпечение със собствен капитал и ще се редуцира зависимостта им от международните пазари на депозити на едро. Тези ограничения обаче едва ли ще се окажат фатални за българската банкова система.
Според Георги Стоев няма почти никаква вероятност лихвите по кредитите да паднат и те най-вероятно ще растат. „Просто сме в ситуация, в която инфлацията в Европа ще върви нагоре. Цената на финансовия ресурс няма как да остане негативна спрямо инфлацията. В някакъв момент моите очаквания са лихвите да вървят нагоре, може би плавно, с не толкова бързи темпове, но ми се струва, че ако финансовият ресурс в Европа поскъпва, няма как лихвите в България да пада", смята той.
Ангелов представя и една друга страна, която е характерна за ситуацията с кредитите в България. Според него компаниите са разделени на две - тези, които нямат нужда от кредитиране и не търсят, и тези, които търсят, но са в лошо състояние и банките отказват да им предоставят финансиране.
„Получава се така, че компаниите, които в момента се развиват най-добре, т.е. експортните компании, нямат нужда от банково финансиране. Те финансират дейността си със собствени средства. Другите компании, на които финансовите резултати се влошават, първо нямат желание да започнат нови инвестиционни проекти, защото се борят за оцеляването си. Второ те са лош кредитополучател от гледна точка на банките, тъй като във всеки момент могат да фалират", смята икономистът.
Според анализ на Института за пазарна икономика местните банки не разчитат на капитал от банките-майки. Това е положителен факт, защото дори и при ограничаване или спиране за известен период на финансирането отвън, банковата система в България няма да колабира и ще остане стабилна. Тя има достатъчно ресурси, има отлична ликвидност и е капиталово осигурена. С това могат да се преодолеят по-значителни сривове.
В статията са използвани собствени теми и интервюта на Econ.bg, статистика на БНБ и анализи на Института за пазарна икономика.
