Това да си добър творец и идеен човек на изкуството – независимо дали говорим за киното, музиката, театъра, писането или нещо друго, отдавна не е единственият достатъчен елемент за известност и успех. Маркетингът вече е водещата, градивната сила на това дали даден продукт ще достигне до по-масова аудитория и ще бъде възприет от нея положително. И, естествено, съответно дали ще донесе стабилни приходи за автора.
Сблъсъкът на изкуство с маркетинг открай време издига на пиедестал един много хлъзгав въпрос, и той е:
Доколко качеството определя дали даден продукт ще е хитов? И обратно - доколко хитовият статус на даден продукт гарантира за качеството му?
Или с други думи, има ли взаимовръзка между това нещо да е известно и да е хубаво, или действително множество слаби продукти, лишени от по-плътна есенция, успяват да пробият на пазара поради добрия облик, който маркетингът им изгражда. А възхитеният масов купувач и потребител щастливо поглъща предоставения му лъскав продукт. Историята познава достатъчно клиширани и като цяло слаби продукти, генерирали десетки милиони долари, както и зачита не по-малко (а може би направо повече) случаи на групи, романи или филми, които имат страхотен идеен заряд, но така и не успяват да пробият.
Ерик Баркър, който е автор в технологичния сайт Wired.com обобщава тенденциите и предлага своята гледна точка. За своя отправна сентенция той използва следното:
„...Дали дадена песен ще стане „хит“, се определя единствено от това дали потребителят гледа на нея като нещо, което вече е популярно...това, което акумулира първо популярност – то и ще спечели...“
Едно изследване на списание Science потвърждава изключително добре този поглед над функционирането на нещата. Анализаторите канят общо 27 тийнейджъри да посетят интернет страница, откъдето могат да преслушват или да си свалят определени песни напълно безплатно. На част от тях е казано точно какви песни са сваляли предишните посетители на сайта, на другата не е споменато нищо. Резултатът? Съвсем естествено, известените тийнейджъри са свалили точно тези песни, които други са сваляли преди тях.
Много по-показателна обаче е втората част от изследването. Този път участниците са разделени в общо осем групи. На всеки един от тях е посочено точно какво е сваляно от хората, които са от същата група. Съвсем естествено, същата схема е последвала и тук, но интересното е, че песните, добили статут на хитове, са били напълно различни за всяка група.
Заключението е, че действително това, което е акумулирало някаква известност вече, се утвърждава като фаворит. Психиката на повечето хора е така устроена, че щом голяма маса себеподобни вече са одобрили даден продукт, значи той наистина си заслужава и му се отделя по-голямо внимание. Това поначало може да не изглежда толкова лошо, уточнява Баркър, но нещата имат един доста сериозен недостатък – по този начин лесно може да подминем качествен и задълбочен продукт, бил той музикален, книжен или филмов. И то само защото не се намира в актуалния „топ десет“.
